Васил Попов е част от 34-тата българска антарктическа експедиция и се връща с раница, пълна с сюжети: писателят събира истински истории и свежо вдъхновение за продължението на романа си „Пермафрост“.
От идеята до ледения континент
Авторът на популярния роман „Мамник“, по който бе заснет и сериал, насочва втората си книга далеч от българския фолклор. „Пермафрост“ разказва за Антарктида и българската експедиция, като преплита фолклора и митологиите на няколко южноамерикански племена. Когато започва работа по романа, Попов все още не е бил на Ледения континент и търси достоверност чрез разговори с учени, работили на българската база.
„Когато пишех „Пермафрост“ все още не бях стъпвал на Антарктида и говорих с учени, които са били на базата ни, за да разбера какъв е животът там“
Поканата да се включи лично в експедиция идва от ръководителя на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев. Първоначално тя е за 33-тата експедиция, но заради снимките на „Мамник“ участието е отложено за тази година.
„Проф. Христо Пимпирев се свърза с мен и каза, че е харесал „Пермафрост“ и ме покани в 33-тата експедиция, но тогава се снимаше сериалът „Мамник“ и го отложихме за тази година“
Попов е еколог по образование и е работил в хидробиологията. По думите му науката и литературата се допират през фолклора и общото любопитство към природата.
„Вълнувам се, че отивам на местата, където героите ми са били“
Антарктида като сцена на следващата книга
Писателят признава, че пристига на Антарктида с до голяма степен готов сюжет, но теренът пренарежда детайлите.
„Събрах доста истории и вдъхновение на Антарктида. За една седмица преживях и преминах през какви ли не емоции, чувствам се като на друга планета“
Експедицията силно влияе върху идеите за продължението на „Пермафрост“. Очаква се новият том да влезе в печат след около година и половина. Попов е отворен и за още едно пътуване догодина, докато книгата все още се пише.
„С удоволствие бих се включил и в следващата експедиция, ако, разбира се, проф. Пимпирев ме покани отново“
Българската мисия на юг
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна и пристига във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА поддържа национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г., а през февруари 2024 г. открива такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщава преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че агенцията ще изпрати свой специален кореспондент през януари–февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и на базата „Св. Климент Охридски“ с предоставени помещения. Те се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната и един мобилен Национален пресклуб на книгата). Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в тематична рубрика на български и английски език и могат да се използват от всички медии с позоваване на БТА. По думите на Кирил Вълчев агенцията е сред първите резултати при търсене с израза „Antarctica correspondent“.
Накратко
- Васил Попов участва в 34-тата българска антарктическа експедиция и събира сюжети за продължението на „Пермафрост“.
- Романът „Пермафрост“ преплита Антарктида и фолклори на южноамерикански племена; първоначално е писан без авторът да е бил на континента.
- Поканен е от проф. Христо Пимпирев; участието от 33-тата експедиция е отложено за тази година.
- Очакван печат: след около година и половина; възможно е ново пътуване догодина.
- НИК 421 отплава на 7 ноември от Варна и пристига в Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след месец в Атлантика.
- БТА поддържа пресклубове на борда и в базата „Св. Климент Охридски“; планира специален кореспондент през януари–февруари 2026 г.
