Как уроците да са едновременно полезни и увлекателни – по тази тема политици, изследователи, учители и неправителствени организации обмениха позиции на дискусия, организирана от политическа партия „Продължаваме промяната“ (ПП). Срещата е част от поредицата дебати под мотото „Силна България в силна Европа“ и постави фокус върху съдържанието на учебните програми, ролята на учителя, възможностите и рисковете на изкуствения интелект (ИИ) и дисциплината в училище.
Какво трябва да постигне училището утре
Според Николай Денков, представител на ПП и бивш министър-председател и министър на образованието и науката, най-важният въпрос е какво искаме от образованието в свят, който се променя прекалено бързо.
„Въпросът е какво искаме от образованието в един свят, който се развива прекалено бързо – не знаем какви ще са ценностите и институциите, когато децата завършат. Трябва да работим те да са подготвени – това е нашата задача.“
Той допълни, че българите често очакват „спасител“, разочароват се от институциите и смятат, че от тях самите малко зависи – народопсихология, която според него трябва да бъде преодоляна.
Система от XIX век пред предизвикателствата на XXI век
Асен Василев, съпредседател на ПП и бивш министър на финансите, посочи, че сегашният модел на образование е проектиран в края на XIX век, за да възпитава дисциплина и да учи на изпълнение в условия на труден достъп до информация. Днес предизвикателствата са други – достъпът до знания е масов, а нужните умения са свързани с критично мислене, творчество и работа в екип.
„Системата трябва да се преосмисли, за да подготви всички българи за това, което ги очаква през следващите 40 години.“
Данни и нагласи: какво казват ученици и учители
Илко Йорданов от изследователския екип на Институт „Отворено общество“ открои нуждата от нови методи на преподаване и оценяване и от внедряване на „ИИ асистенти“ за учители и ученици. Той представи проучване от края на 2024 г. сред 2400 ученици на възраст 14–18 години, което поставя на първо място като проблеми дисциплината, агресията и лошите взаимоотношения. В по-малка степен учениците сочат сложния материал и натоварената програма като затруднение.
По думите му, според данни на Министерството на финансите, делът на прогнозните средства за образование от Брутния вътрешен продукт за 2025 г. и 2026 г. е 4,8% – ниво, което остава под средните равнища за държавите от ЕС. Йорданов добави още, че 62–63% от учителите имат доверие към ИИ, а според данни от Евробарометър над половината българи подкрепят забрана на мобилните телефони в училищата.
От Министерството на образованието и науката напомнят в официални позиции, че всяко училище може да ограничава използването на лични устройства в час чрез правилника си за дейността, като прилага подход, съобразен с възрастта на учениците и учебния процес.
ИИ в класната стая: възможности и рискове
Иво Петров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подчерта, че ИИ не разсъждава като човек и работи с вероятности, което налага внимателна проверка на резултатите.
„Има голяма база данни и при зададен въпрос ИИ дава най-вероятния отговор. Той не съзнава, че може да прави грешки, затова в образованието е лесно някой да бъде объркан. Важно е информацията да се проверява и това да е заложено в образователния конспект.“
Според Петров именно учителят трябва да държи ключа към критичното мислене на учениците, а технологиите да подкрепят, но не и да заместват педагогическото ръководство.
Учителят в центъра: преживяване, обърната класна стая и ясни цели
Ивайло Ушагелов, директор на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ – София, обърна внимание върху силата на ученето чрез преживяване и на „обърнатата“ класна стая, като подчерта нуждата ресурсите да се насочат към квалификацията на учителите.
„Не бива да забравяме човешкия фактор – ученето е път, който минава през преживяване, активност и лична отговорност на ученика.“
Мария Брестничка от Национална мрежа за децата постави акцент върху смисловото подреждане на учебното съдържание и междупредметните връзки.
„Полезното учене е въпрос и на това какво учим. Защо една и съща епоха не се изучава по едно и също време в различните предмети, за да се изгради цялостна представа?“
Експерти на дискусията напомниха, че обемът на материала е твърде голям и често остава неосмислен от учениците. Затова се предлага преосмисляне на съдържанието и на структурата на средното образование, включително разграничаване на класическа и професионална пътека.
Гласът на родителите
Яна Алексиева, представител на родителска организация, напомни, че всяка промяна трябва да започва с ясно формулиран образ на резултата.
„Трябва да си отговорим как виждаме едно дете, един млад човек в края на образователната система – какво е преживяването му в училище и какви умения носи оттам.“
Какво следва
Дискусията очерта конкретни посоки: по-спретнати и логични програми, учители с повече време за работа с учениците, разумно използване на ИИ, по-строга училищна среда с ясни правила и по-голяма отговорност от всички участници – държава, училище, семейство. Темите са актуални за цялата страна, включително за училищата в Пловдив и региона.
Обобщение
- Политическа партия „Продължаваме промяната“ (ПП) събра политици и експерти в София за дебат как уроците да са полезни и интересни.
- Николай Денков настоя за подготовка на децата за бързо променящ се свят и преодоляване на нагласата за „спасител“.
- Асен Василев призова за преосмисляне на система, проектирана в края на XIX век, за да отговори на предизвикателствата на следващите 40 години.
- Изследване на Институт „Отворено общество“: 2400 ученици (14–18 г.) сочат дисциплината, агресията и лошите взаимоотношения като водещи проблеми; натоварената програма е второстепенен фактор.
- Министерство на финансите: 4,8% от БВП за образование през 2025–2026 г., под средните нива за ЕС; 62–63% от учителите имат доверие към ИИ; над половината българи подкрепят забрана на телефони в училище (Евробарометър).
- INSAIT акцентира върху критичната проверка на резултатите от ИИ, за да не се подвеждат учениците.
- Препоръки: учене чрез преживяване, „обърната“ класна стая, по-ясни междупредметни връзки, облекчаване на съдържанието и разделяне на средното образование на класическо и професионално.
