„Да не се страхуваме, а да опознаваме и използваме изкуствения интелект“ — това е правилната гледна точка според генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Той очерта ясен, консервативен и практичен модел за работа с ИИ в медиите на кръгла маса в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), фокусирана върху етичните стандарти и технологичната трансформация.
Защо ИИ няма да замени журналиста
По думите на Кирил Вълчев традиционните медии остават отговорни за достоверността на знанието за днешния ден. Той направи историческа аналогия: печатарската машина направи знанието масово, а ИИ днес го прави мигновено. Но репортерът на мястото на събитието и редакторът, който проверява фактите, са незаменими.
„ИИ не може да замести журналиста, репортера на мястото на събитието, който създава информацията, която може да бъде използвана от ИИ.“
Правила в БТА: писмен стандарт от 16 февруари
БТА навършва 128 години на 16 февруари и въвежда писмени правила за използване на ИИ като част от етичния си кодекс. „Стремим се да бъдем лидери в три посоки — правила, обучение и използване“, подчерта Вълчев.
Обучение: 25 млади ментори за по-възрастните колеги
В агенцията вече работи нова програма, при която 25 младши репортери, редактори и други служители са платени наставници на по-възрастни колеги. Те обучават как да се използват ИИ инструменти, социалните мрежи и софтуер за видео. Идеята е взаимствана от италианската информационна агенция АНСА.
„БТА Институт“: партньорства с науката и отворени решения за всички медии
От следващата седмица БТА създава структурата „БТА Институт“ (БТА И) по примера на Ройтерс и Синхуа. Целта е да обедини научния капацитет у нас и да разработи свободно достъпни продукти за всички български медии, не само за БТА. В инициативата ще бъдат поканени 15 организации, сред които: Институтът по информационни и комуникационни технологии в БАН; Националната лаборатория по роботика и изкуствен интелект (НЛРИИ) на Института по роботика на БАН; Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към СУ „Св. Климент Охридски“; Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) към СУ; Институтът за изкуствен интелект в икономиката към УНСС; Иновативната лаборатория за интелигентни системи и изкуствен интелект в Техническия университет – София; Специализирана лаборатория „Изкуствен интелект“ в Техническия университет – Габрово; Лаборатория „Изкуствени когнитивни системи“ в Нов български университет; Центърът по информатика и технически науки в Бургаския свободен университет; Лаборатория „Изкуствен интелект и виртуална реалност“ в УНИБИТ; Лаборатория за космически изследвания в България към Висшето военноморско училище във Варна; Лаборатория „Изкуствен интелект на София Тех Парк“; Българската асоциация на софтуерните компании; Българската работодателска асоциация иновативни технологии; Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.
„Има огромен научен потенциал в България. Много от тези организации вече имат собствени продукти, които трябва да бъдат пригодени за медиите“, посочи Вълчев, като уточни, че БТА първо ще внедри решенията вътрешно, а после и в други медии.
Какво е допустимо: ИИ като помощник, не като автор
Вълчев изложи принципите за работа с ИИ в БТА:
„БТА използва ИИ единствено като помощен инструмент в редакционната работа, без да заменя журналистите. Събирането, проверката и представянето на фактите са изцяло отговорност на репортера и редактора.“
Допустими приложения включват трансформационни задачи върху вече събрана информация; правопис и граматика; редактиране за яснота и стил; обобщаване на обемни източници; превод на съдържание — насочено към съседни аудитории на турски, гръцки, сръбски, румънски и евентуално албански език, задължително след преглед от редактор, владеещ съответния език; транскрибиране и обработка на записи; извличане на данни от документи за ускоряване на работата.
По модела на Ройтерс се допуска едно изключение: ИИ може да извлича отделни информационни акценти (булети), при изрично отбелязване, че е използван ИИ. ИИ никога не се посочва като автор и не носи отговорност.
Какво е забранено: без „съдържание от нулата“ и без визуални генерации
БТА налага ясни ограничения:
— Забранено е създаването на съдържание от нулата — ИИ не може да генерира изцяло нови текстове, които не стъпват на събрана и проверена журналистическа информация.
— Забранено е използването на ИИ за писане или довършване на материали с непотвърдени или несъществуващи факти.
— Забранено е генерирането на изображения и видеа, за да не се допуска подвеждане с присъствия и изказвания, които не са се случили.
— Без ИИ при оценъчни жанрове и мнения — по принцип недопустими в БТА; могат да се цитират само мнения с ясен източник и в сферата на компетентност на източника.
Прозрачност, авторски права и борба с дезинформацията
БТА ще прилага пълна редакторска проверка на всеки материал, обработен с ИИ, преди публикуване, и никога няма да разпространява съдържание без човешко участие и окончателно одобрение. Журналистът остава отговорен за проверка на фактите, точността, стила и неутралността. Особен акцент е поставен върху недопускането на плагиатство и защитата на данните и източниците, с внимание към дезинформацията.
„Изкуственият интелект позволява да получаваш на пръв поглед от ясни източници съобщения, но те трябва внимателно да бъдат проверени доколко са достоверни.“
Социалните мрежи: прагматична консервативност
След вътрешен дебат отдел „Социални мрежи“ на БТА е искал собствени правила за експерименти с ИИ във деветте социални мрежи, където присъства агенцията. Ръководството отказва изключения и запазва единния, консервативен стандарт.
Инвестиции в техника и хора
Кирил Вълчев предупреди, че без подмяна на хардуера — телефони и компютри — софтуерът е безсмислен. И постави човешкия капитал на първо място:
„Преди да инвестираме в ИИ, трябва да инвестираме в естествения интелект.“
Той обърна внимание, че възнагражденията в обществените и частните медии остават драматично ниски в сравнение със сходни сфери, като при учителите — с разлика от около 25%. По думите му това тласка мнозина да напуснат журналистиката и да станат пиари или учители — тенденция, която „най-сетне трябва да се промени“.
Човекът — в началото и в края
„Едно от най-важните неща остава човекът в началото и в края на процеса. Нашите правила ще се развиват и ще ги предоставим като основа за всички български медии, използвайки научния потенциал на университетите.“
За финал генералният директор на БТА цитира Свети Йоан Златоуст:
„Никой не може да се оправдае с това, че уж е искал, но не е могъл. Защото, със сигурност не е могъл, защото не е искал.“
Кой участва и как беше организирано
Събитието бе организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхвана три панела: технологичната трансформация и ролята на ИИ; етиката и професионалните стандарти при генеративния ИИ; алгоритмите и устойчивостта на обществото срещу манипулации. Участваха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, генералният директор на БНР Милен Митев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, както и издатели, представители на академичната общност, професионални съюзи и регулаторни и браншови организации.
Подходът е релевантен и за регионалните медии, включително в Пловдив и региона: ясни правила, обучение и прозрачно използване на ИИ са ключът към доверие и качество в информационната среда.
Накратко
- БТА въвежда от 16 февруари писмени правила за използване на ИИ като част от етичния кодекс; агенцията става на 128 години.
- ИИ е помощник, не автор: допустими са редакционни трансформации, корекции, резюмета, преводи (турски, гръцки, сръбски, румънски, евентуално албански), транскрипции и извличане на данни.
- Забранени са: генериране на съдържание от нулата, довършване с непотвърдени факти, визуални генерации (изображения/видео), използване при оценъчни жанрове и мнения.
- Контрол и прозрачност: задължителна редакторска проверка на всеки материал, обработен с ИИ; без съдържание без човешко одобрение; защита на източници и авторски права.
- Обучение: 25 млади ментори подпомагат по-възрастни колеги в дигиталната работа, по модела на АНСА.
- „БТА Институт“: партньорство с 15 научни и браншови организации за общодостъпни решения за медиите.
- Фокус върху ресурси: нужни са инвестиции в хардуер и в хора; възнагражденията в медиите изостават с около 25%.
