Технологиите не бива да се забраняват, но е време да ги разберем и овладеем – това е предупреждението на невролога проф. Мартин Ян Странски, американец с чешки корени, чийто прадядо е министър в първото правителство на Чехословакия и основател на в. „Лидове новини“. След 1948 г. семейството му емигрира в САЩ, той е роден там, а през 90-те години се връща в Прага. В откровено телевизионно интервю проф. Странски проследява как дигиталната среда пренастройва мозъка ни за по-малко от четвърт век – по-бързо, отколкото човечеството се е променяло хиляди години от неврологична гледна точка.
Допаминовата икономика: вниманието стана валута
По думите му днешният свят се върти не около съдържанието и мисленето, а около привличането на внимание и извличането на данни. Зависимостта е един и същ неврохимичен процес – независимо дали става дума за алкохол, цигари, хероин или социални мрежи. Тя се управлява от допамин – системата за „награда“ в мозъка.
„Ако сложите в апарат за образна диагностика мозък на човек, зависим от хероин, и на човек, зависим от социалните мрежи, няма да можете да ги различите“, казва проф. Мартин Ян Странски.
Според него в последните 20–25 години много лоши неща се случват много бързо, защото технологиите не просто информират – те задължават и пристрастяват.
Децата и екраните: една и съща неврологична следа
Зависимият мозък – детски или възрастен – изглежда по един и същ начин. Положителните сигнали („палци нагоре“) поддържат цикъла на търсене на още и още стимулация. Колкото по-често външни устройства „мислят“ вместо нас, толкова повече атрофира собствената ни мрежа от връзки.
„Те знаят какво създават“: как постъпват самите технолози
Професорът припомня, че много от създателите на дигитални продукти ограничават децата си от тях:
„Бил Гейтс не позволяваше компютри у дома, освен един над мивката, контролиран от съпругата му. Стив Джобс изобрети iPad, но не го даваше на сина си, защото е ‘твърде опасен’. Децата в Силициевата долина често учат във Валдорфски училища, където няма нито един компютър“, посочва проф. Мартин Ян Странски.
„Мога ли да изхвърля телефона?“ – „Моля, направете го!“
За професора смартфонът се е превърнал в незаменим посредник – не защото е най-добрата опция, а защото много системи вече изискват присъствието му. „Всеки днес носи нещо, което никой не е имал преди 17 години – мобилен телефон. Без него можете да живеете, но ще е много трудно – от банкирането до пътуванията“, казва той.
„Мога ли да го изхвърля?“ – „Моля, направете го!“ – „Но мога ли да живея без него?“ – „Можете, но скоро пак ще го вземете“, обобщава проф. Странски.
Той припомня и основен неврологичен принцип: „Ползвай го или го губиш“. Когато устройствата вършат мисленето, част от връзките в мозъка се губят.
ИИ и новите навици: три месеца стигат за промени в мозъка
Професорът предупреждава, че само няколко часа дневно с платформи като ChatGPT, ако ги използваме за работа, „след три месеца водят до промени в мозъка – забавя се проводимостта между ключови негови части“. Дори и да спрете след това, следите остават и ще трябва целенасочено да „пренастройвате“ мозъка си.
Той е категоричен: изкуственият интелект не убива, а замества естествения. „Няма проучване, което показва, че ползването на ИИ ви прави по-умни, по-здрави, по-щастливи или че живеете по-дълго. Може би ставате по-богати – защото платформите носят печалба и генерират още данни.“
„TikTok политика“ и лидерството на вниманието
Съвременната политика, според проф. Странски, се е превърнала в надбягване за внимание, което руши диалога. Той определя днешните лидери, изгряващи през социалните мрежи, като „политици от половин поколение“.
„Най-могъщият човек в света седи на тоалетната и публикува директиви средно по 17 пъти на ден – и светът го следва. Това е TikTok политика“, казва проф. Мартин Ян Странски.
Като лекар той коментира и психологическото състояние на Доналд Тръмп: „Има дълбоко обезпокоителни симптоми, които могат да бъдат класифицирани“. По думите му не е редно да се спекулира за произхода им, но „поведението е диагностицируемо и е малко вероятно да стане по-предсказуемо“.
Кризи по заявка и възходът на популизма
Професорът твърди, че днес „имаме много кризи, но всички са въображаеми“ – подхранвани от стремежа да се привлича внимание чрез лоши новини. Това ерозира рационалния диалог и тласка обществата към популисти, които търсят още повече внимание. Историята познава този механизъм – от Русия и нацистка Германия до съвременни диктатури.
Технологичната мощ срещу държавите: балонът на ИИ
„Вече сме там“, казва проф. Странски за делението по достъп до технологии. По думите му осем от десет от най-богатите хора в света са технологични гиганти, „осем от осем си говорят с Доналд Тръмп“, а интересите на наднационални корпорации са по-силни от тези на отделни държави.
Той припомня, че фалитът на General Motors е бил предотвратен чрез държавна намеса, тъй като компанията е била прекалено глобално свързана, за да бъде оставена да рухне. Днес 15% от акциите на Нюйоркската фондова борса са притежавани или инвестирани в технологични компании, „много от които не печелят и вероятно няма да печелят скоро, защото наливат милиарди, а скоро и трилиони, в изкуствен интелект“. Когато този балон се спука, ще стигнем „критична точка“ –
„Томас Фридман го нарича ‘старта на неизбежния рестарт’“, допълва проф. Странски.
Вечният живот е лоша идея: ние сме биологични
„Не бих искал някои хора да са тук завинаги – а ако те са, аз нямам проблем да умра“, казва той, подчертавайки, че сме биологични същества, създадени да се възпроизвеждаме и да отстъпваме място. Според него „омесването“ с технологии би ни направило уязвими – „някой може да дръпне щепсела“ и да ни върне назад.
Той припомня, че „по времето на Христос средната продължителност на живота е била 34 години“ и че съвременната наука – развита преди дигиталната ера – е удвоила и дори утроила този показател. Основната причина за деменцията е, че живеем твърде дълго, казва той, макар да признава колко шокиращо звучи това от лекар.
Разнообразието като неврологична застраховка
Накрая проф. Странски настоява за баланс между разум и „лудост“ и за опора на различни качества в различни кризи. „В невробиологията равенството е мръсна дума – ако всички сме еднакви, ставаме уязвими. Технологичната мантра на еднаквостта ни прави твърде подобни – и това не е добре.“
На кратко
- 20–25 години дигитална ера променят мозъка по-бързо от хилядолетия развитие.
- Една и съща допаминова система стои зад зависимости към вещества и социални мрежи.
- 17 години – толкова е изминало, откакто всички носим смартфон; зависимостта вече е структурна.
- 3 месеца редовна работа с ИИ/ChatGPT са достатъчни за измерими промени в мозъка, които се задържат.
- 8 от 10 най-богати в света са свързани с технологии; 15% от NYSE е в технологични акции.
- 34 години – средна продължителност на живота по времето на Христос; днес живеем в пъти по-дълго, с риск от повече деменция.
- „TikTok политика“: лидери гонят внимание „по 17 пъти на ден“, диалогът ерозира, популизмът печели.
