Европейските лидери дават нов тласък на глобалната роля на еврото, като обсъждат по-дълбока интеграция на капиталовите пазари и разширяване на достъпа до финансиране в единната валута по света. Паралелно с това се очертава и възможно умерено поскъпване на еврото – желано като знак за доверие, но неудобно за износителите и ценовата стабилност.
Какво се промени след Мюнхен и Брюксел
На фона на Мюнхенската конференция по сигурността и неформалната среща на върха на ЕС миналата седмица, лидерите на съюза дадоха нов импулс за съюза на капиталовите пазари. Обсъдени бяха и идеи за разширяване на продажбите на съвместен дълг и за по-широк глобален достъп до еврото, ликвидността и финансирането.
Шест държави – Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша – са готови да поведат „решения на две скорости“, ако общо съгласие между 27-те се окаже твърде бавно. Среща на върха във формат Е6 е планирана за началото на следващия месец.
В същото време председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че има линии, които
„не може да бъдат преминавани“
– позиция, прозвучала след опита на президента на САЩ Доналд Тръмп да установи контрол над Гренландия.
Доларът, еврото и разминаващите се подходи
От другата страна на Атлантика финансовите ръководители разглеждат „силния долар“ главно като обхват и международна употреба – продължение на американската мощ, не непременно свързано с нивото на самия курс. Екипът на Доналд Тръмп допуска корекция на надценения курс на долара като част от глобално търговско преструктуриране.
Икономисти като Есуар Прасад – преподавател в университета „Корнел“ и бивш служител на МВФ – смятат, че доларът може постепенно да отслабва по курс, без това да съкруши доминацията му. В новата си книга The Doom Loop Прасад предупреждава, че устойчивата доминация на долара може да е ядро на глобална нестабилност, а при ескалация светът търси алтернативи – личи и по рязкото поскъпване на златото.
„Макар че доминацията на долара може да бъде спасително въже във времена на криза, същата тази доминация има дестабилизиращ ефект в световен план. Тя излага другите страни на променливите и често недисциплинирани икономически и финансови политики на САЩ“, казва Есуар Прасад.
Еврото: сладко и горчиво
Европа иска по-голяма международна роля за еврото, но гледа сдържано на възможното поскъпване, което би ударило износа и би усложнило борбата с инфлацията при слаб растеж. Теоретично е възможно да се разграничи ролята от курса, но на практика всяка промяна в употребата влияе и върху стойността.
Жил Моек, главен икономист на AXA Group, подчертава, че при последната голяма смяна на доминираща резервна валута – между двете световни войни, когато лирата отстъпва на долара – доларът поскъпва трайно, въпреки опитите на САЩ да сдържат този процес, тъй като глобалното търсене се оказва решаващо.
„Тезата ни в този случай е, че Европейската централна банка не може напълно да отдели подкрепата си за засилване на глобалната роля на еврото от паричната политика“, казва Жил Моек.
Ползи срещу рискове: накъде наклонява везната
По-настъпателна роля на еврото може да привлече редовни потоци от чуждестранни инвестиции в евроактиви – ресурс, от който Европа се нуждае. По-силното евро би улеснило и прехода от износно-воден към вътрешно търсене като двигател на растежа.
„За да се улесни този преход обаче, ще е необходима гъвкава парична политика, за да се избегне прекалено рязък спад в конкурентоспособността“, допълва Жил Моек.
Какво означава това за България
Българската икономика е дълбоко свързана с еврозоната, а левът е фиксиран към еврото при курс 1,95583 лв. за 1 евро. Това означава, че евентуално средносрочно поскъпване на еврото спрямо други валути ще се пренася директно към българските цени на вносните стоки и суровини и към конкурентоспособността на българския износ извън ЕС. Обратното – по-силно евро може да намали цената на енергийните суровини, които често се търгуват в долари, и да облекчи инфлационния натиск у нас.
За бизнеса и домакинствата по-голямата глобална употреба на еврото носи по-евтино финансиране в единната валута и по-широк достъп до капитал, но изисква внимателно управление на валутния риск при сделки в долари и други валути.
Перспектива
Ако Европа усеща, че трябва да премине точка без връщане в защита и финанси, тя вероятно ще приеме и съпътстващите последици: по-голяма международна тежест на еврото, придружена от възможно умерено поскъпване. Ключът ще е в координацията между политиките – капиталови пазари, фискална рамка и парични мерки на ЕЦБ – така че ползите да надделеят над рисковете.
На кратко
- ЕС ускорява интеграцията на капиталовите пазари и обсъжда по-широк глобален достъп до еврото.
- Шест страни (Е6) – Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша – са готови да действат „на две скорости“.
- Вероятен ефект: умерено поскъпване на еврото, с ползи за финансирането и рискове за износа и инфлацията.
- САЩ гледат на „силния долар“ като на глобална употреба, не непременно висок курс; възможна е корекция на долара без загуба на доминация.
- Исторически урок: при смяна на водеща валута търсенето обикновено повишава курса на новия лидер.
- За България: фиксираният курс на лева (1,95583 лв. за 1 евро) прави ефектите върху цени и износ по-преки.
