Значителна част от работещите и фирмите у нас остават извън браншовото договаряне: едва 15–20% от всички действащи колективни трудови договори (КТД) през 2024 г. в България са отраслови. Това е водещ извод от анализ на Българската стопанска камара (БСК), изготвен в рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“ за периода 2015–2024 г.
Какво показват данните
Според Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) браншовото договаряне остава слабо развито, като голям дял от предприятията и работниците са извън неговия обхват. Секторът на услугите е най-слабо покрит с отраслови КТД заради високия дял малки фирми и сезонност на заетостта. В преработващата промишленост се сключва най-голям брой КТД, което подчертава водещата роля на индустрията за социалния диалог на секторно равнище.
Динамика през 2015–2024 г.
В 2015–2016 г. отрасловите КТД са относително малко, а анексите към тях – редки. През 2017–2019 г. броят на договорите нараства умерено, като най-активни са индустрията и строителството. Анексите се увеличават средно с 10–15% годишно, което показва по-голяма гъвкавост. В периода 2020–2024 г. пандемията от COVID-19 води до кратък спад, но през 2022–2024 г. тенденцията се възстановява и обхватът леко се разширява към услуги и информационни технологии.
Кои сектори водят и къде изоставаме
В преработващата промишленост през 2015–2016 г. са налице приблизително 4–5 действащи отраслови и браншови КТД; през 2017–2019 г. те достигат 6–7, а в периода 2020–2024 г. се задържат около 7–8. Наблюдава се включване на нови подотрасли като производството на напитки и фармацевтични продукти. Най-активни в колективното договаряне са хранително-вкусовата промишленост, металообработването и машиностроенето, химическата промишленост, както и текстилът и облеклото.
Въпреки относително малкия брой договори в енергетиката, секторът е стратегически – дори ограниченото покритие има значимо социално и икономическо отражение. При водоснабдяването и строителството има стабилност, но и фрагментация – различни предприятия прилагат различни стандарти. В строителството, услугите и част от преработващата промишленост малките фирми често остават извън обхвата на отрасловите КТД.
Защо браншовото договаряне е ключово
Отрасловите и браншовите КТД уеднаквяват минималните трудови стандарти в секторите – заплащане, допълнителни възнаграждения, работно време, почивки и отпуски, мерки за здраве и безопасност. Това ограничава нелоялната конкуренция, основана на занижени трудови стандарти, и осигурява по-справедливи правила за бизнеса и по-висока защита за работещите.
Европейски контекст: директивата за адекватните минимални работни заплати
Насърчаването на колективното трудово договаряне е задължителен елемент в Директива (ЕС) 2022/2041 за адекватните минимални работни заплати. Държавите с покритие на колективното договаряне под 80% следва да приемат план за насърчаването му. Срокът за транспониране на директивата е 15 ноември 2024 г. У нас изискванията все още не са напълно въведени.
Какво казва БСК
По думите на Жасмина Саръиванова, главен експерт „Социален диалог“ в БСК, предстои активен разговор между социалните партньори именно за засилване на договарянето на секторно ниво.
„В България колективните трудови договори не са много, тепърва трябва да се проведе разговор сред социалните партньори в тази посока. Има много по-голямо разбирателство за колективното трудово договаряне, трудната част е постигането на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата – формулата за определянето ѝ.“
Тя подчертава и различията в моделите в ЕС, като посочва скандинавските държави, където голяма част от въпросите се решават чрез колективно договаряне.
„В държави като Швеция може да се види колективен трудов договор от над 100 страници – с много детайлно разписани клаузи. Това невинаги е приложимо навсякъде – когато нещо е прекалено сложно, често е сложно и за изпълнение.“
Саръиванова отбелязва, че в България КТД обичайно съдържат раздели за възнаграждения, допълнителни отпуски, условия на труд и културно-битово обслужване, без законово определени задължителни реквизити. Тя акцентира върху отражението върху разходите за труд – не само основни заплати, но и допълнителни плащания, инвестиции в условия на труд, обучения и други договорени придобивки.
„Наличието на колективен трудов договор – независимо дали е на ниво предприятие или бранш – показва добър социален диалог. В някои държави дори е записано, че при наличие на КТД не може да има колективен трудов спор – страните вече са се договорили.“
По отношение на малките и микропредприятията експертът е категорична:
„Има семейни фирми с много малко работници – трудно е да се говори за КТД. По закон колективен договор може да се сключи само между работодател и синдикална организация – ако няма синдикат в предприятието, няма кой да преговаря.“
Методика и източници на данни
Данните в анализа стъпват на информационната система на НИПА, изграден на трипартитен принцип, с участие на социалните партньори и държавата в Надзорния съвет. С промени в Кодекса на труда отпреди над десетилетие всички КТД, вписани в Инспекцията по труда, се изпращат в НИПА. На тази база институтът изгражда системи, подготвя анализи и доклади за колективното договаряне с данни по региони, браншове, за отделни години и по-дълги периоди.
Какво означава това за бизнеса и работещите в Пловдив и страната
За регион като Пловдив, където преработващата промишленост и строителството са силни, разширяването на отрасловите КТД би създало по-ясни и предвидими правила за всички участници. Повече анекси и актуализации биха помогнали условията да следват реалностите – от заплащането и безопасността до обученията и квалификацията.
Накратко
- Едва 15–20% от действащите КТД у нас през 2024 г. са отраслови.
- Анализът на БСК обхваща периода 2015–2024 г. и отчита кратък спад по време на COVID-19, с възстановяване през 2022–2024 г.
- Услугите са най-слабо покрити; индустрията води по брой договори.
- В преработващата промишленост отрасловите/браншовите КТД са около 4–5 (2015–2016), 6–7 (2017–2019) и 7–8 (2020–2024).
- Анексите към КТД нарастват с 10–15% годишно в периода 2017–2019 г.
- Директива (ЕС) 2022/2041 изисква насърчаване на колективното договаряне; срокът за пълно въвеждане е 15 ноември 2024 г.
- БСК и социалните партньори обсъждат прозрачен механизъм за минималната работна заплата и засилване на браншовите КТД.
- НИПА поддържа официалната информационна система за КТД на трипартитен принцип.
