БСП – Обединена левица представи декларация от трибуната на Народното събрание по повод предстоящия национален празник Трети март и 148 години от Санстефанския мирен договор. От името на парламентарната група председателят Наталия Киселова призова за памет и уважение към героите на Освободителната война.
„След няколко дни ще отбележим Трети март и 148 години от Санстефанския мирен договор, ще си припомним историята, ще сведем глави в знак на почит, уважение и памет.“
Истории от Шипка: 17-годишният Димитър Петков
В декларацията бе припомнена историята на един от първите доброволци от април 1877 г. – 17-годишният Димитър Петков от тулченското село Башкьой, Северна Добруджа. На 11 август 1877 г. той участва в боевете на Шипка. Когато патроните свършват и опълченците започват да хвърлят камъни по противника, младежът е изпратен да донесе боеприпаси под силен обстрел. Връща се на кон, натоварен със сандъци с патрони, с простреляна в дланта лява ръка. По-късно руският император Александър Втори посещава болницата, разговаря лично с него и му връчва Георгиевски кръст „За храброст“.
Габрово и приноса на доброволците
Според изнесеното в декларацията, в сраженията участват и 1000 цивилни жители на Габрово. За техния принос свидетелства военният кореспондент Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев. Участието на българските опълченци е определено като решаващо за хода на войната.
Ролята на Русия и датата 3 март
Киселова подчерта, че Руско-турската война от 1877–1878 г. е сред най-справедливите в руската история и у нас е наречена Освободителна. Тя завършва на 3 март (по нов стил). В декларацията се посочва още, че през юли 1878 г. в Берлин „антибългарски международни фактори“ се опитват да променят резултатите от Санстефанския мир.
„Историята на поредната Руско-турска война не е статистика – десетки хиляди руски воини загиват по бойните полета и склонове, за да възкръсне за нов живот възродената Трета българска държава.“
Политическо послание и призив за памет
Според председателя на парламентарната група през последните десетилетия тече „тих и целенасочен процес“ на дегероизация на борбите за национално освобождение, насочен към подкопаване на самочувствието на българите.
„Свободата на България идва в битките по време на Руско-турската освободителна война, която е водена по волята на Русия в нашите земи. В нашите земи още лежат костите предимно на руснаци – офицери и войници. Затова нека на 3 март, когато сведем глава пред освободителите, да стоим далеч от страха и малодушието, да помним, защото докато я има България, ще честваме и Трети март.“
Декларацията завърши с думите на Наталия Киселова:
„Да живее България!“
Как ще бъде отбелязан празникът
Традиционно на 3 март държавните институции отбелязват празника с възпоменателни ритуали на връх Шипка, в София – пред Паметника на Незнайния воин и пред Паметника на Цар Освободител, както и в десетки градове в страната. Военнослужещи от Министерството на отбраната участват в церемониите, а местните власти организират поклонения и културни събития. Очаква се акцентът и тази година да бъде върху паметта за опълченците и руските войници, дали живота си за свободата на България.
Накратко
- Повод: Декларация на „БСП – Обединена левица“ за предстоящия национален празник 3 март и 148 години от Санстефанския мирен договор.
- Ключови акценти: Историята на Димитър Петков (17 г.) от Башкьой и подвигът му на 11 август 1877 г. при Шипка; личното отличие Георгиевски кръст „За храброст“ от император Александър Втори.
- Принос на българите: Участие на 1000 цивилни габровци, засвидетелствано от Арчибалд Форбс пред граф Николай Игнатиев; решаваща роля на опълченците.
- Исторически контекст: Руско-турската война 1877–1878 г. завършва на 3 март (нов стил); опит за ревизия на резултатите в Берлин, юли 1878 г.
- Политическо послание: Призив срещу „дегероизацията“ на историята и за съхраняване на националното самочувствие; финал с „Да живее България!“


