Реалната стойност на климатичното финансиране, което богатите държави твърдят, че са мобилизирали за страните от Глобалния юг през 2024 г., е едва една трета от обявените близо 137 милиарда долара (≈126 млрд. евро), показва анализ на неправителствената организация „Оксфам“. Според доклада сумата през 2024 г. е надценена с около 100 милиарда долара (≈92 млрд. евро); през 2022 г. завишението е било 88 милиарда долара (≈81 млрд. евро).
Истинската стойност на климатичното финансиране от богатите държави през 2024 г. е между 33 и 45 милиарда долара (≈30–41 млрд. евро), или около една трета от обявените стойности, изчислява „Оксфам“. От обявените средства 69 милиарда долара (65 процента) са отпуснати като заеми (≈64 млрд. евро), много от които при пазарни лихвени проценти, което намалява реалната им помощ и увеличава дълговото бреме на по-бедните държави.
Само между 15 и 18 милиарда долара (≈14–17 млрд. евро) са били насочени към адаптация към климатичните промени — сектор, за който нуждите на страните от Глобалния юг са значително по-високи. Констатациите на „Оксфам“ бяха публикувани седмици след преговорите за климата в Бон, където правителствата на богатите държави отказаха да засилят ангажимента, поет на COP30 в Бразилия, за утрояване на финансирането за адаптация до 2035 година.
Според „Оксфам“ дори утрояването на финансирането би покрило само около една трета от нуждите на по-бедните страни. Организацията открива разлика между заемите с пазарни лихвени проценти и тези с преференциални условия и преценява, че част от обявените суми са надценени чрез счетоводни подходи и включване на средства с ниска климатична дополнительност.
„За пореден път най-богатите и най-замърсяващи страни преувеличават реалната стойност на финансирането за борба с последствията от климатичните измениеия, което предоставят, създавайки илюзията за солидарност, като същевременно предоставят далеч по-малко, отколкото твърдят“, каза Мариана Паоли, ръководител на отдела за климатична политика в „Оксфам“.
Паоли допълни, че вместо да помагат на по-бедните страни да се справят с кризата, за която не са допринесли, богатите държави „ги тласкат още по-дълбоко в дългове чрез заеми, много от които се предлагат при доходоносни търговски условия“. Тя призова за публично, безвъзмездно финансиране, подходящо за мащаба на климатичната криза, и отправи искане богатите държави драстично да увеличат средствата си на COP31 и да изпълнят поетите ангажименти.
Анализът на „Оксфам“ поставя въпроса за прозрачността и реалната ефективност на международните климатични трансфери — теми, които ще останат в центъра на предстоящите международни преговори за климата.


