Темата накратко:
Българската предприемаческа асоциация (BESCO) призовава бюджетът за 2026 г. да се оценява не само по фискалната дисциплина, а и по способността му да повишава производителността, конкурентоспособността и инвестициите. В позиция за проектобюджета на правителството на Румен Радев асоциацията дава препоръки за намаляване на дефицита, фокус върху структурни реформи и отхвърляне на предложено увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро.
Българската предприемаческа асоциация (BESCO) заяви, че бюджетът за 2026 г. трябва да бъде оценяван и по способността му да трансформира икономиката—да създава условия за по-висока производителност, конкурентоспособност и привличане на инвестиции. Позицията е по проектобюджета на правителството на Румен Радев и отбелязва, че това ще бъде първият държавен бюджет след присъединяването на България към еврозоната.
В анализа си BESCO посочва, че в условията на обща валута устойчивият растеж ще зависи все повече от качеството на институциите, човешкия капитал и иновациите. Според асоциацията оценката на фискалната рамка трябва да включва както ефекта върху дефицита и публичния дълг, така и въздействието върху производителността, реалния икономически растеж, качеството на публичните услуги, административните разходи за гражданите и бизнеса, привличането на частни инвестиции и развитието на човешкия капитал.
BESCO приветства някои от обявените приоритети в проектобюджета, но смята, че те не са достатъчни, за да превърнат България в конкурентоспособна икономика, основана на знанието и иновациите. Позитивно е запазването на основните ставки на корпоративния и подоходния данък, което според асоциацията е важно за предвидимостта и конкурентоспособността на страната.
От документа става ясно, че се ограничават част от автоматичните механизми за нарастване на възнагражденията в публичния сектор и че от 1 септември е предвидено намаляване на част от разходите за персонал. Законопроектът поставя фокус върху научноизследователската и развойна дейност (НИРД), технологичния трансфер, рисковия капитал, високотехнологичните индустрии и дигиталната трансформация. Въвеждането на данъчно облекчение за разходите за НИРД асоциацията определя като положителна стъпка, която трябва да бъде надграждана.
Въпреки тези елементи BESCO подчертава основното предизвикателство: прекомерно бързото нарастване на разходите и липсата на ясна връзка между покачващия се дефицит и икономическото развитие по посочените критерии. Асоциацията счита, че проектът не отделя достатъчно внимание на реформи, които трайно биха ограничили необходимостта от високи публични разходи — повишаване на ефективността на разходите, оптимизация на административните структури, дигитализация на публичните услуги, оценка на ефективността на бюджетните програми и пренасочване към политики с висока икономическа възвръщаемост.
BESCO се обявява за бюджет, близък до балансиран. Според асоциацията поддържането на стабилен фискален резерв, на нисък дефицит и ниско ниво на дълга е застраховка, позволяваща на държавата да подпомага уязвимите групи и икономиката при форсмажорни обстоятелства като война, енергийна криза, рецесия, пандемия или природни бедствия. В същото време асоциацията предупреждава, че при забавяне на растежа структурният дефицит може рязко да се увеличи, което да наложи повишаване на данъците и/или съкращаване на социални разходи.
В становището си BESCO определя данъчно-осигурителния модел на България като едно от основните конкурентни предимства на страната, особено важно за технологични компании, висококвалифициран труд, хъбове за НИРД, предприемачи в индустрии с висока добавена стойност и експортен потенциал. Заради това асоциацията открито не подкрепя предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход (МОД) до 2300 евро от 1 август 2026 г. (2300 евро). Според BESCO мярката нарушава предвидимостта на бюджетите на компаниите и увеличава разходите именно за най-висококвалифицирания труд.
Сред основните препоръки на асоциацията са: намаляване на заложения дефицит още с бюджета за 2026 г.; сваляне на дефицита под 3 процента от БВП през 2027 г.; траектория за намаляване на преразпределението до максимум 40 процента от БВП; фискална консолидация, базирана на структурни реформи, по-добра ефективност на разходите и повишаване на събираемостта, а не на нарастваща данъчно-осигурителна тежест; и обвързване на капиталовата програма с измерима икономическа възвръщаемост.
Асоциацията настоява да се отхвърли предложеното увеличение на МОД от 1 август 2026 г. и да се обвържат публичните разходи за образование с конкретни показатели за качество, като се гарантира предвидимо финансиране и се прекрати практиката ключови средства да бъдат ограничавани или поставяни под допълнителен режим на одобрение след приемането на бюджета.
BESCO призовава следващите бюджети да бъдат структурирани в посока трансформация на икономическия модел: значително по-висок ресурс за НИРД, бюджет и механизми за технологичен трансфер, подкрепа за стартиращи и иновативни компании, ангелски инвестиции, рисков капитал и други финансови инструменти.
Становището на Българската предприемаческа асоциация е изпратено до Министерството на финансите и до постоянната Комисия по бюджет и финанси към 52-рото Народно събрание.
