Темата накратко:
След финала на Мондиал 2026 в Ню Джърси, спечелен от Испания с 1:0 над Аржентина, в социалните мрежи се разрази вълна от изкуствено генерирани видеа, манипулирани изображения и неверни цитати. Някои от тези материали натрупаха десетки милиони гледания и бяха използвани за хумор, политически послания или кликбейти.
Испания бе коронясана за световен шампион след победа с 1:0 над Аржентина на финала в Ню Джърси, но наред с футбола големите мачове породиха и вируална „битка“ на дезинформация. Екип за проверка на факти проследи най-разпространените фалшиви и подвеждащи материали, които обиколиха платформите по време на турнира.
Най-силно застъпен в манипулациите бе норвежецът Ерлинг Холанд, чийто образ често бе използван в AI-създадени клипове. Най-споделяното от тях показваше как той поглежда отражението си в ресторант и се стряска; клипът събра над 30 милиона гледания в един ден и по-късно натрупа още около 10 милиона, но се оказа резултат от замяна на лице в оригинален клип на китайски създател на съдържание.
Манипулациите не бяха само за забавление. В една публикация в платформата X беше разпространен видеофрагмент, представящ Холанд след поражението на Норвегия от Англия на 11 юни с приписани му думи: „Ще подкрепям Аржентина, защото Англия незаконно е отнела тяхна територия“, с препратка към Фолкландските острови. Кадрите бяха съпроводени с испански субтитри, но твърдението е невярно. В реално интервю Холанд отговори на въпрос кого ще подкрепя за оставащата част от турнира по следния начин:
„Мисля, че имам някои от съотборниците си от [Манчестър] Сити в Англия, и във Франция, и в Испания, така че разбира се искам Англия да се представя добре.“
„Като дете мисля, че получих английска фланелка преди да имам норвежка, така че естествено искам Англия да се представя добре, защото е хубава страна и фланелката е хубава.“
Подобно, след мача Норвегия–Англия, бяха разпространявани и фалшиви приписвания на думи на английския полузащитник Джуд Белингам — сред тях „Меси е мой идол“ и „ФИФА е нагласена и корумпирана“ — които не съвпадат с наличните записи от постматчовите му интервюта.
Една от най-широко разпространените теории по време на турнира твърдеше, че шампионатът е „нагласен“ в полза на Аржентина. Тя проби сред широка аудитория и се засили след мача Аржентина–Египет на 7 юли, спечелен от Аржентина с 3:2, когато Египетската футболна асоциация подаде официална жалба до ФИФА, обвинявайки съдията Франсоа Летексие и неговия екип в „сериозни съдииски грешки“.
Оттам конспирациите събраха различни елементи и свързаха нерелевантни събития и публични фигури, за да подсилят тезата за външна помощ за Аржентина. В едно интервю в подкаста The Mojo израелският министър-председател Бенямин Нетаняху определи Аржентина като „много добър отбор“ и каза, че не самият Лионел Меси, а президентът Хавиер Милей е повлиял на неговата симпатия. В социалните мрежи бе разпространено AI-генерирано изображение на Нетаняху с аржентинска фланелка, въпреки че той не е присъствал на мача.
Други фалшификации се съсредоточиха върху Меси. Публикация в X с повече от 80 000 гледания задава въпроса защо Меси е посетил Израел два пъти през 2022 г., същата година, в която Аржентина спечели световното — твърдение, което не подкрепя конспирацията с доказателства. Вокруг сякаш се появяваха „доказателства“ в изображение и видео форма: AI-генерирано изображение, представящо президента на ФИФА Джани Инфантино, който инжектира забранено вещество на Меси; снимка, уж показваща съдията за мача Аржентина–Англия Исмаил Елфат да иска снимка с Меси, която всъщност е от 2022 г., преди мач между Аржентина и Франция; и клип, набрал около 8 милиона гледания в X, който сякаш показва Меси да симулира контузия срещу Швейцария, но в него има визуални несъответствия — например грешни екипи на швейцарските играчи — което разкрива изкуствен произход.
Мотивите за разпространение варираха: от шега и политическа пропаганда до стремеж за кликове и приходи от реклама. Някои публикации очевидно целяха да забавляват, други — да дискредитират играчи или да подхранят конспиративни наративи. Независимо от това, много от най-популярните материали се оказаха манипулирани или напълно фалшиви, като демонстрираха колко бързо и масово може да се разпространи дезинформацията в съвременните мрежи.
С приближаващите големи спортни събития този опит служи като напомняне за необходимостта от критично отношение към съдържанието в социалните мрежи и проверка на източниците, преди да бъде споделено.
