Азербайджан и Германия разширяват икономическите си връзки извън традиционния енергиен сектор, като партньорството се премества към индустрия, логистика и производство. Двустранната търговия достигна около €1.7 милиарда през 2025 г., а над 250 германски компании вече оперират в Азербайджан в сфери като машиностроене, строителство, логистика и енергетика.
„Азербайджан постепенно престава да се възприема от Германия единствено като доставчик на енергия и все повече става част от нова евразийска индустриална и логистична архитектура,“ каза Орхан Йолчюев, директор на Аналитичния център CASPIA (CASPIA Analytical Center).
Промяната не се изчерпва само с търговските числа, според експертите. Германските износни стоки — индустриално оборудване, машини и транспортни системи — вече формират значима част от обмена, а компаниите от Федералната република могат да бъдат привлечени и към програмите за реконструкция и в зоните за разширяване на производството в Азербайджан, особено в инженерния сектор, транспорта, възобновяемата енергия и високотехнологичното производство.
Много от тези движения минават през т.нар. „Срединен коридор“ — транспортен маршрут, който свързва Китай и Централна Азия с Европа през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция. След руската инвазия в Украйна маршрутът придоби допълнително значение, тъй като европейските фирми търсят алтернативи за защита на веригите си за доставки. Портът в Баку и Свободната икономическа зона „Алат“ се посочват като ключови драйвери за нови инвестиции в производство и логистика.
Енергетиката обаче остава в центъра на отношенията. От началото на 2026 г. Азербайджан вече доставя газ директно за Германия и Австрия, част от общоевропейските усилия за диверсификация и намаляване на зависимостта от руски доставки. „Традиционно икономическите отношения между Азербайджан и Германия бяха концентрирани в ограничен брой сектори, включително тежката промишленост, автомобилостроенето и фармацията,“ коментира Фарид Шукурлу, външен сътрудник във Института за европейски и американски изследвания (Research Institute for European and American Studies). „Русията и инвазията в Украйна фундаментално промениха двустранните икономически отношения.“
В рамките на пет месеца след първата доставка на суров петрол за Германия, Азербайджан е изнесъл 360 300 тона суров петрол и нефтопродукти за приблизително $210.9 милиона (≈€196 млн), посочи Шукурлу. Той прогнозира, че страната може да се превърне и в транзитен коридор за казахстански нефт и туркменски газ към Германия и други европейски пазари.
Позицията на Германия има значение предвид досегашната ѝ зависимост от руски газ. Докато Италия остава най-големият европейски купувач на азербайджански газ чрез Трансадриатическия тръбопровод, Германия вече поема сходна посока.
Високопоставени посещения и дипломатически контакти подсказват усилен интерес. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че партньорството с Азербайджан „е от голямо значение за Европейския съюз“ и има реален импулс. Европейският съвет, в лицето на Антониу Кошта, както и върхови представители като Кая Каллас, Джорджа Мелони и президентът на Словакия Петер Пелегрини, проведоха разговори с азербайджанското ръководство, включително с президента Илхам Алиев, което свидетелства за по-широка европейска ориентация към Южния Кавказ и Централна Азия.
Според Манфред Шерер, кмет на общината Вербандсгемайндe Шпрендлинген-Гензинген (Verbandsgemeinde Sprendlingen-Gensingen) и бивш германски посланик в Азербайджан, има добър потенциал за задълбочаване на сътрудничеството, включително чрез общински партньорства и регионален обмен.
Промяната в характера на връзките между Азербайджан и Германия бележи преместване от износ на суровини към по-широка индустриална и логистична интеграция, в която страната от Каспийско море се стреми да играе централна роля.
