„Всеки може да вземе някакво решение в държавата и да наложи временни неща, които обичайно стават постоянни.“ С тези думи председателят на Управителния съвет на Алианса на технологичната индустрия (АТИ) Андреана Атанасова очерта напрежението около липсата на утвърдена тарифа за препредаване на аудиовизуални произведения в телевизионни програми. Изказването бе направено по време на днешното заседание на Комисията по култура и медии в Народното събрание.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на културата, „Филмаутор“, Алианс на технологичната индустрия, „Музикаутор“, Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП), „Артистаутор“ и ПРОФОН. Дебатът се фокусира върху установени дефицити в действащата система за колективно управление на права, произтичащи от липсата на ясна и окончателно утвърдена тарифа.
Три години без напредък и нужда от медиатор
„Три години ние продължаваме да говорим едно и също и да се въртим в един омагьосан цикъл. Сега занимаваме и Комисията по култура и медиите. Три години нямаме никакъв напредък. Много се радвам, че бе подчертано, че Министерството на културата трябва да бъде равноотдалечено от всички страни, което вдъхва някакво спокойствие, не че ще защитава всички ОКУП-и (организации за колективно управление на права), а че ще може да бъде достоен медиатор в процеса. Истината е, че не можем да се разберем на наше ниво какъв би бил работещият модел, за да бъде предложен на народните представители и съответните промени в законодателството да бъдат гласувани.“
По думите на Андреана Атанасова държавата трябва да предостави прозрачна, предвидима и прогнозируема рамка, която да позволи на операторите да планират бюджетите си и да оценяват ефекта от бъдещи решения.
АТИ: Има действаща тарифа, но липсва съгласие
„В АТИ имаме действаща тарифа, имаме сключени споразумения и договори по тези споразумения. Това, че не можем да се разберем с някоя от страните, говори за проблем в нашите договорни отношения. Нормално е те да продължават дълго и тежко, защото сме в състояние на практически монопол от страна на ОКУП-ите.“
Тя подчерта, че спорът не е абстрактен, а засяга ежедневната работа на оператори и правоносители. Липсата на утвърдена методика към Министерството на културата според нея затруднява установяването коя от страните има основание в претенциите си.
Търсене на работещ модел и независима оценка
„В момента с една от организациите се опитваме на доброволен принцип да стигнем до работещ модел. Ще си платим, за да получим адекватна оценка, пречупена през спецификите на пазара, защото България има друг пазар спрямо Хърватия, Полша или която и да е друга съседна държава – факт, който трябва да бъде взет под внимание.“
Според Атанасова подобна оценка би дала обективна база за договаряне, вместо да се разчита на силови подходи и временни решения, които на практика се превръщат в постоянни.
Прозрачност, предвидимост и ролята на Министерството на културата
„Въпросите са доколко държавата е прозрачна, предвидима и прогнозируема и как един оператор, който във всяка нормална компания прави прогнозен бюджет за годината, предварително поне за три, ще може да извади пари и какъв ефект ще има това. Със силови методи всичко е възможно, но не е законосъобразно.“
Тя апелира Министерството на културата да разработи работеща методика за определяне и утвърждаване на тарифи, която да служи като арбитър в споровете между оператори и организации за колективно управление на права.
Операторите плащат за съдържание и не действат „на тъмно“
„АТИ изглеждаме като лошите оператори, които не дават пари, само че операторите сключват договори с телевизиите. Тези телевизии обаче са купили права. Ние заплащаме за програмите, които са купили телевизиите, и в момента договаряме с „Филмаутор“, договаряме с телевизионни програми, които директно се излъчват към спътник, а ние директно ретранслираме тук. Не сме черни, на тъмно, на сиво – плащаме това, което разпространяваме до крайните потребители.“
Посланието на сектора е ясно: нужни са правила, които да работят в реалната пазарна среда у нас, вместо отклоняване в безплодни спорове и временни решения.
На кратко
- Поводът: Комисията по култура и медии обсъди липсата на утвърдена тарифа за препредаване на аудиовизуални произведения в телевизионни програми.
- Позицията на АТИ: Три години без напредък; нужна е ясна методика към Министерството на културата и обективна оценка, съобразена със спецификите на българския пазар.
- Контекст: В дебата участваха Министерството на културата, „Филмаутор“, „Музикаутор“, БАМП, „Артистаутор“, ПРОФОН и АТИ.
- Ключов акцент: Временните мерки не бива да се превръщат в постоянни решения без законова и методическа опора.
- За операторите: Плащат за съдържание и водят преговори с правоносители; искат предвидима регулация и равнопоставен диалог.
