Две знакови творби на българските класици Владимир Димитров–Майстора и Иван Ангелов са част от мащабната изложба „РумънИЯ – идентичността на народната носия в изкуството“ в Националния музей на изкуството на Румъния (MNAR) в Букурещ и могат да бъдат видени до края на седмицата. Представянето е сред акцентите в културния календар на румънската столица, а Националната галерия в София е сред международните партньори.
Две ключови платна от българската класика
Публиката има възможност да види „Сестри“ (1929 г.) на Владимир Димитров–Майстора и „Събиране на реколтата в Чепинско“ (1904 г.) на Иван Ангелов. И двете произведения представят силата и поетиката на българската живопис от първата половина на XX век, вписвайки се органично в темата за народната носия и фолклорната традиция.
„Румънската блуза“ на Анри Матис – акцент от световна величина
Сред над 320 произведения особено внимание привлича и легендарната картина „Румънската блуза“ на Анри Матис, предоставена от постоянната колекция на Центъра Помпиду в Париж. По информация на организаторите творбата за първи път напуска Франция специално за изложбата в Букурещ.
„Това е най-скъпата творба, излагана някога в Румъния“, посочват организаторите от Националния музей на изкуството на Румъния.
Поставянето на Матис редом до българските произведения добавя международен мащаб към разказа за ролята на носията и изкуството като пазители на културната памет.
Историята и силата на „ията“
Основният фокус на експозицията е върху „ията“ – традиционната румънска блуза с шевици, превърнала се в емблема на идентичността и вдъхновение за творци, дизайнери и киното. През годините тя се появява на световните подиуми и дори е използвана във филм за Индиана Джоунс. В изложбата се проследява и нейното съвременно влияние, включително чрез стар брой на модното списание „Вог“ от 2021 г., в който певицата Адел е заснета с ия, както и чрез представяне на блузи с избродирани лога на „Чупа Чупс“, „Мицубиши“ и „Адидас“.
Румънската дума за ризата „ie“ произлиза от латинското „tunicae lineae“, означаващо „тънка туника, носена върху кожата“. Според местни изследователи корените ѝ водят към дакийската култура. Първоначално ията се изработва от лен, коноп и вълна, а по-късно – от памук или коприна. Характерни са набръчканите ръкави на раменете и китките, както и стилизираните, геометрични и природни мотиви. В миналото блузата е предавала информация за уменията на жената, за нейното материално състояние, социален и семеен статус, дори възраст.
С времето финесът и хармонията на тези облекла – тъкани, кроени и бродирани в домашни условия – са оценени от кралица Мария на Румъния и жените от аристокрацията. В наши дни ията е предпочитана от редица знаменитости, сред които Холи Бери, София Лорен, Пенелопе Круз, Никол Кидман, Кейт Мос и дори Джеки Чан. На 1 декември 2022 г. ЮНЕСКО включи румънската традиционна блуза в списъка на нематериалното културно наследство.
На кратко
- Две български картини – „Сестри“ (1929 г.) на Майстора и „Събиране на реколтата в Чепинско“ (1904 г.) на Иван Ангелов – са в MNAR, Букурещ, до края на седмицата.
- Експозицията „РумънИЯ – идентичността на народната носия в изкуството“ представя над 320 произведения; партньор е Националната галерия в София.
- „Румънската блуза“ на Анри Матис е предоставена от Центъра Помпиду и за първи път напуска Франция.
- Акцентът е върху ията – символ на идентичност и вдъхновение за мода и кино; проследени са историческите корени и съвременните интерпретации.
- На 1 декември 2022 г. ЮНЕСКО добавя румънската традиционна блуза към нематериалното културно наследство.
