Барелеф на Вельо Горанов ще посреща публиката във фоайето на театър „Сълза и смях“ в София. Откриването е днес, 22 януари, съобщиха инициаторите от Народно читалище „Славянска беседа“. На тази дата един от най-известните български мимове щеше да навърши 80 години.
Пътят на един от големите мимове на България
Вельо Горанов е роден в Стара Загора. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър през 1971 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Първите му роли са на сцените на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен, следват театър „София“ и „Сълза и смях“.
През 1976 г. е сред създателите на студио „Пантомима“ заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. През 1988 г. основава театър „Движение“, който ръководи до закриването му през 1994 г. Сред самостоятелните му спектакли остават запомнени „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“. Горанов предава опита си и като преподавател в НАТФИЗ.
Роли на екрана
Филмографията му включва участия в „…И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в серийния филм „Фильо и Макензен“ (1979).
Личен живот и памет
В личния си път Вельо Горанов сключва брак с актрисата Венета Зюмбюлева; по-късно двамата се разделят. Имат две дъщери – Рада Горанова и журналистката Калина Горанова. По-късно се жени за костюмографа Боряна Горанова.
Обичаният артист си отива на 25 декември 2020 г. в София, на 74 години. Днешното откриване е жест на признателност към неговия сценичен почерк и принос към българската пантомима и театър.
Обобщение
- Кога и къде: Барелефът се открива днес, 22 януари, във фоайето на театър „Сълза и смях“ в София.
- Повод: 80 години от рождението на Вельо Горанов.
- Инициатива: Народно читалище „Славянска беседа“.
- Кариера: ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (випуск 1971); театри „Иван Радоев“ – Плевен, „София“, „Сълза и смях“; студио „Пантомима“ (1976); театър „Движение“ (1988–1994); преподавател в НАТФИЗ.
- Кино: „…И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), „Фильо и Макензен“ (1979).
- Личен живот: Две дъщери – Рада и Калина Горанова; втори брак с Боряна Горанова; кончина на 25 декември 2020 г. на 74 години.
