Четенето на глас в първи, втори и трети клас подпомага по-доброто разбиране на текста, а проследяването с пръст концентрира вниманието и подпомага осмислянето на думите и изреченията. Това подчерта проф. д-р Светла Коева – директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките, ръководител на Секцията по компютърна лингвистика и ръководител за България на международния проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“.
Защо на глас, а не по-бързо
Според проф. Коева в начална училищна възраст не бива да се гони бързина: стремежът към скорост води до грешки и подмяна на думи. Препоръките са насочени към учители и родители – да насърчават четенето на глас, с проследяване на текста и с фокус върху разбирането, а не върху броя на прочетените думи за минута.
„Трябва да се чете на глас, особено в ранна възраст – в първи, втори и трети клас, защото четенето на глас показва по-добро разбиране на текста. Добре е да се проследява и с пръст, защото така се фокусира и се разбира когнитивното значение на думите – на отделната дума, но и на изреченията“, каза проф. д-р Светла Коева.
Проектът: как, кой и с каква цел
ИБЕ – БАН представи резултатите от международния проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“ на събитие в зала „Тодор Боров“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Проектът е част от сътрудничеството между Българската академия на науките и Националния съвет за научни изследвания на Италия (CNR) и е финансиран от двете институции с бюджет за България около 6000 (евро) за срок от три години.
Ръководители на научните екипи са проф. Светла Коева и проф. Вито Пирели. Българският екип включва д-р Ивелина Стоянова, главен асистент д-р Валентина Стефанова, доц. д-р Цветана Димитрова, главен асистент д-р Мария Тодорова и главен асистент д-р Христина Кукова. От италианска страна участват старши изследователят Клаудия Марци, изследователят Марчело Феро, изследователят Андреа Надалини и докторантът Алесандро Ленто.
Как е проведено изследването
Проектът се осъществява съвместно с 21-во СУ „Христо Ботев“ в София, което осигурява реална образователна среда за мултимодални изследвания. От българското училище участват над 80 ученици, а от училище в Пиза – 73 ученици, от втори, трети, четвърти и пети клас. В България общо са проведени 250 сесии (наум и на глас), а учениците са отговорили на 650 въпроса след всеки епизод от текстовете.
Екипите създават специални текстове с нарастваща лингвистична сложност, като след всеки епизод учениците отговарят на въпроси за разбиране. Чете се наум и на глас, а текстовете се проследяват с пръст върху таблет. Всеки ученик получава различни текстове и различен брой епизоди според възрастта, при стандартна училищна среда и с информирано съгласие от родителите.
Събират се и се сравняват три типа данни: текстови, звукови (аудиозаписи при четене) и тактилни (траекторията на пръста върху екрана). Потокът на речта е линеен, докато движението на пръста може да се връща по редовете или да спира – така се създава двукоординатна система за оценка на уменията за четене.
„Най-важният резултат от нашия проект е, че доказахме, че тази методология е подходяща за българския език и че средствата, с които разполагаме за автоматична обработка на българския език, са достатъчни и подходящи за провеждането на тези изследвания“, подчерта проф. Светла Коева.
Какво показват първите резултати
Натрупаните данни позволяват изграждане на система за автоматична оценка на сложността на текста според познатостта на думите, морфологичната им сложност, дължината на изреченията, броя на подчинените изречения и др. Тази оценка може да подпомогне авторите и издателите на учебници да проверяват четимостта преди публикация. По думите на проф. Коева „в учебниците често се публикуват сложни текстове“, което ограничава разбирането от децата.
България и Италия: какво е сравнението
Сравнението в втори и трети клас показва малко по-добро представяне на българските ученици, но и съществена роля на времето на провеждане на тестовете – у нас в средата на учебната година, а в Италия – в края.
„Както проф. Пирели обобщи, вижда се, че българските деца във втори и трети клас се справят малко по-добре от италианските ученици. Тук можем да намерим едно просто обяснение и то е, че българските ученици са с една година по-големи… По-ранните експерименти показват по-лоши резултати на ученици на една и съща възраст, а след още половин година се установява, че децата могат да четат по-добре“, каза проф. Светла Коева.
Препоръки към училище и семейство
Експериментите потвърждават, че четене на глас + проследяване с пръст е ефективна практика в началния етап. Не е желателно да се стимулира „надбягване“ в скоростта; приоритетът е точността и разбирането. Сесиите са кратки, без стрес, в позната среда с учителите на децата и с подходящи за възрастта текстове на таблет.
Кой какво представи
Проф. Светла Коева изложи рамката на проекта и подчерта значимостта на модерните методи на компютърната лингвистика и анализа на мултимодални данни. Проф. Вито Пирели очерта изследователската инфраструктура и процеса на събиране на данни, като акцентира върху приложимостта им за по-ефективно обучение по четене.
Д-р Валентина Стефанова представи задълбочен анализ на резултатите от изследването с ученици от втори до пети клас в 21-во СУ „Христо Ботев“, с акцент върху зависимостите между скорост, точност и разбиране, и формулирани препоръки за добри практики. В презентацията на д-р Ивелина Стоянова бяха систематизирани лексикални, морфо-синтактични и синтактични характеристики на текстовете, които подпомагат разработването на обективни критерии за четимост.
Сред присъстващите бяха представители на Министерството на образованието и науката, преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учени от ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“, от Института GATE към Софийския университет, от GIS Transfer Center Foundation, както и представители на издателствата „Клет България“ и „Аз-буки“.
Обобщение
- Четене на глас и проследяване с пръст в 1.–3. клас подпомага разбирането.
- Международният проект на БАН и CNR е с бюджет за България около 6000 (евро) за три години.
- Участват ученици от 21-во СУ „Христо Ботев“ (София) – над 80 деца, и от училище в Пиза – 73 деца (2.–5. клас).
- Проведени са 250 сесии и са зададени 650 въпроса след всеки епизод.
- Събират се текстови, звукови и тактилни данни за двукоординатна оценка на уменията.
- Резултатите ще подпомогнат авторите и издателите с обективна оценка на сложността на учебни текстове.
