Изкуственият интелект няма да замени хората, но тези, които го използват, ще изместят онези, които не го правят. Това подчерта генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков по време на днешната кръгла маса в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), посветена на изкуствения интелект и етичните стандарти в медиите.
В дискусията участваха още генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев и генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заедно с издатели, представители на академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации и професионални съюзи.
Който използва ИИ, ще изпревари останалите
Откроявайки практическата стойност на новите технологии за редакциите, Емил Кошлуков подчерта нуждата те да се прилагат отговорно и през призмата на обществената мисия.
„Изкуственият интелект няма да замени хората, но тези, които го използват, ще заменят другите, които не го използват.“
Канал „Channel 1 AI“ и началото на синтетичната телевизия
Кошлуков обърна внимание на вече налични решения, които показват какво следва:
„Знаете ли и гледате ли така наречения „Канал 1 Изкуствен интелект“ – Channel 1 AI? Вече има изкуствен интелект, който работи – това е новинарски канал. Има водещи, които моментално могат да говорят какъвто език искате и да ви представят новини, каквито искате. Тази телевизия, като всеки технологичен продукт, ще става все по-добра.“
Ползи и рискове: от спортните акценти до „ехо-камерите“
По думите му, обществото е изправено пред необятен океан от информация и оскъдна достоверност, затова верификацията ще остане ключова отговорност на редакциите. Той посочи, че докато хиляда човека мислят сайтове и обработват транскрипции от Народното събрание, изкуственият интелект може да свърши това за секунди – но някой трябва да провери истинността.
„Ние имаме пазар, който доминира предимно от американски и азиатски (китайски) алгоритми. Изкуственият интелект може да превърне телевизията в TikTok. Ако започне да персонализира, ще ви дава новини като Netflix – ще ви подбере сто филма, защото знае, че това харесвате. Вместо да ви стеснява, ние трябва да правим разширяване в нашия изкуствен интелект.“
Като ясен пример за практическа полза в редакционната работа, той посочи спорта: ИИ може за секунди да изведе акцентите от мач – гол, засада, най-интересните моменти – и да ги превърне в кратки видеа, каквото никой редактор или монтажист не може да направи толкова бързо.
„Български културен глас“ и обучение през архивите на БНТ
Кошлуков постави акцент върху ценностите и източниците на данни, с които се обучават моделите:
„Трябва да го обучаваме в рамките на нашите стойности и подход. Трябва да говори с български културен глас. БНТ може да го пусне в своите архиви. Ако види нашите архиви десетки години назад, ако разбере какво ние гледаме и акцентираме, изкуственият интелект ще стане БНТ. Това му е школата.“
Границата между журналистика и генерирано съдържание
Все по-достъпното изкуствено генерирано съдържание ще поставя нови дилеми пред истинността и доверието:
„Нямаш конкретна снимка на Доналд Тръмп и Владимир Путин – изкуственият интелект може да ти я направи за илюстрация и да я обозначи като такава. Но това размива границата между журналистика и изкуствен интелект. Можем да онагледим бомбите в Украйна или протест за Газа, но ако това продължи, ще стане проблем за истинската журналистика.“
Обществени срещу търговски медии: мисия и бизнес
Генералният директор на БНТ подчерта различията в целите на обществените и търговските телевизии:
„Най-важното е как този интелект в обществените медии ще запази достоверността и ще формира нашата аудитория по различен начин, защото търговските телевизии не създават съдържание за зрителите – те донасят клиенти на работодателите. Това е бизнес модел. Не така е за обществените медии.“
Цифров преход – спешно и изцяло
В заключение Кошлуков призова за ускорен преход към дигитална среда в целия обществен медиен сектор:
„Тази трансформация с изкуствения интелект трябва да стане за БНТ, БНР, БТА и за всички нас – трябва да минем спешно, изцяло, драматично в цифровия свят.“
Организация на форума
Събитието е организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхваща три панела: технологична трансформация и ролята на ИИ в медиите; етика и професионални стандарти при генеративния ИИ; алгоритмите като фактор в информационната среда и предизвикателствата пред устойчивостта на обществото към манипулации.
Накратко
- Ключово послание: ИИ няма да замени хората, но онези, които го използват, ще изместят останалите.
- Практическа полза: автоматично извеждане на акценти от спортни събития за секунди; значително ускоряване на транскрипции и обработка на съдържание.
- Риск: персонализирани „ехо-камери“ по модел на TikTok и Netflix, които стесняват хоризонта на аудиторията; необходим е подход за разширяване.
- Етика и доверие: нужда от ясна верификация в океан от информация с оскъдна достоверност; внимание към изкуствено генерирани изображения и илюстрации.
- Български контекст: обучение на ИИ с архивите на БНТ, за да говори с „български културен глас“.
- Следващи стъпки: спешен и пълен цифров преход за БНТ, БНР и БТА, с приоритет върху достоверността на обществените медии.
