Темата накратко:
Народни представители и експерти представиха законопроект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, насочен към по-персонализирана подкрепа за всички деца и ученици. Инициативата, внесена от народния представител Йорданка Фандъкова (ПГ на ГЕРБ – СДС), предвижда въвеждане на механизми за ранна интервенция, медиация и по-тясно сътрудничество между социалните и образователните системи.
Народни представители, експерти и представители на институции обсъдиха предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесени от народния представител Йорданка Фандъкова от парламентарната група на ГЕРБ – СДС. Текстовете са разработени на базата на успешни европейски практики и ще бъдат разгледани в парламентарната комисия по образованието и науката.
Сред основните цели на законопроекта са по-добро включване на ученици със специални образователни потребности, разширяване на подкрепата за всички деца, усилване на подкрепата за учителите и подобряване на интеграцията между образователните и социалните системи. Предлагана е и концепция за ниво на интензивност на подкрепата, съобразена с индивидуалните потребности на децата, както и мерки за подготовка за самостоятелен живот.
„Законопроектът е разработен на основата на най-добрите и успешни европейски практики“, каза Йорданка Фандъкова. Тя посочи и намерението да се разширят възможностите за квалификация и професионално развитие на учителите и да се въведе медиация за справяне с проблемите във взаимоотношенията между родители и училища.
Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева подчерта, че приобщаващото образование е приоритет и че всяка законодателна промяна трябва да бъде внимателно обсъдена. Панчева отбеляза, че опитът на столичната система не може да бъде механично приложен върху останалата част от страната, защото има различия и сякаш системите работят „на две скорости“.
„Трябва да погледнем на въпроса в национален мащаб“ — Таня Панчева, заместник-министър на образованието и науката.
Панчева посочи, че приобщаващото образование трябва да започне в ранното детско развитие и че вече има подготвен инструментариум за ранна детска интервенция, който може да бъде приложен. Тя постави акцент върху необходимостта от възможно най-ранна подкрепа за децата.
Елеонора Лилова, началник на Регионалното управление на образованието в София, заяви, че в центъра на политиките трябва да стои детето, както и че са нужни подобрения в мултидисциплинарния подход и координацията между експертите. По думите ѝ промените ще подобрят междусекторното сътрудничество, но е необходимо уеднаквяване на понятията, с които работят системите.
Лилова посочи и търсенето от страна на родителите на подкрепа от социални услуги. Едно от предложенията е социалните услуги да се предоставят в подходящи помещения в сградите на детските градини и училищата, което би улеснило семействата, тъй като децата ще бъдат на едно място и обгрижени. Тя допълни, че в София са нужни още специалисти, работещи на терен, и че е необходима синергия между социалната и образователната система.
Димитър Здравков, председател на парламентарната комисия по образованието и науката, каза, че комисията ще разгледа предложенията на следващото си заседание и отбеляза, че въпросът за децата, напуснали училище, остава сериозен проблем, но трябва да се мисли и за децата в системата.
Николай Денков от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ заяви, че темите са надпартийни и изискват бързо решение. Той отбеляза, че и ПП са внесли предложения, с акцент върху ранното детско развитие, които допълват предложенията на ГЕРБ и изрази готовност за съвместна работа.
Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, изтъкна, че при обсъждането следва водещ принцип да бъде интересът на детето. Тя приветства включването на медиацията като средство за превантивно решаване на спорове и отбеляза необходимостта от синхрон между социалната и образователната система, за да се защитят правата и равните възможности за развитие на децата.
Елисавета Белобрадова от парламентарната група на „Демократична България“ каза, че законопроектът дава възможност за индивидуална подкрепа на всички деца. Тя припомни усилията за обвързване на системата за ранно детско развитие с училищната система и защити идеята за национална система за ранна детска интервенция, която да бъде задължителна.
Деница Сачева от ПГ на ГЕРБ – СДС отбеляза, че темата изисква непрекъснато осъвременяване на практиките и на законодателството, като най-важното в предложените промени е координацията между социалната и образователната система, така че институциите да бъдат близо до детето и семейството.
Миряна Маламин-Сирийски, директор на фондация „Светът на Мария“, заяви, че подкрепят 70 човека, вече пълнолетни, и че най-травматичният им опит е участието в образователната система. Тя приветства надпартийната експертна приемственост и призова приемането на законопроекта да бъде бързо, за да се сформира работна група за редакция на държавния стандарт за приобщаващо образование.
Мария Янкова, ръководител на програма за образование в УНИЦЕФ – България, посочи, че приобщаващото образование трудно може да се разглежда отделно от ранното детско развитие и че някои текстове в предложенията трябва да бъдат доразвити, включително по отношение на подкрепата за професионалистите.
От парламентарната група на „Възраждане“ Ангел Янчев настоя регионалните управления на образованието да контролират ежемесечно индивидуалните учебни планове, за да се предотвратят злоупотреби в бюджетната дисциплина. Той коментира и възможностите за назначаване на помощник на учителя при наличие на деца със специални образователни потребности и изрази резерви към общите наемни отношения за социални услуги в училищните сгради.
Красимир Вълчев от ПГ на ГЕРБ – СДС подчерта, че философията за приобщаващото образование изисква време и че в последните десет години системата е положила усилия за промяна в културата и търсене на баланс. Той посочи, че за приобщаването са нужни средства и допълнителни специалисти като най-добра подкрепа за учителите.
Фандъкова заяви, че промените ще бъдат обсъждани между двете гласувания на предложенията и че основната цел остава подготовката на децата със специални образователни потребности и други трудности за самостоятелен живот и пълноценна интеграция в обществото.
