Работилница за обработка на кост от XII век, внушителен набор от вносни предмети от Константинопол и рядък амулет, свързан с варягите – това са акцентите от археологическия сезон 2025 в крепостта Петрич кале край Варна. Екипът на Регионалния исторически музей – Варна, ръководен от археолога Мария Войкова, разкрива и още детайли за живота, вкуса и технологиите на обитателите между късната античност и късното средновековие.
Майсторска работилница от XII век
Археолозите попадат на домашна работилница за обработка на кост от XII век, с множество заготовки, тънки стружки и отпадъци от продукцията – ясни следи за прецизна работа и висока квалификация на майстора. Открити са еленови рога, предпочитани заради възможностите им за фина декорация, инструменти, както и предмети за бита и въоръжението.
„Видно е, че майсторът е бил много добър – стружките са тънки, обработката е прецизна. Занаятът очевидно е упражняван в домашни условия, защото обработката на кост не изисква огън“, каза Мария Войкова, ръководител на разкопките в Петрич кале и археолог в РИМ – Варна.
Стъклени гривни и мода от Константинопол
Сред находките изпъкват много стъклени предмети и гривни в различни размери и цветове. По данни на екипа, стъкло не се е добивало по българските земи през Средновековието. То е пристигало като заготовки – малки парчета за работа при по-ниска температура. Майсторите са „преплитали“ нишки от стъкло, за да получат ефектни гривни – най-разпространения накит за епохата, които са подлежали на рециклиране и поправка.
„Гривните са били масов накит – ефектни, поправими и готови за втори живот. Вносните изделия и керамиката с произход Константинопол показват активна търговия и вкус към красивото“, отбеляза Мария Войкова.
Металът – най-скъпият ресурс
Желязото е било най-ценният материал в всекидневието. Археолозите виждат „биографията“ на инструменти и предмети – многократно използване и преработване, защото те са правели живота възможен.
Домакинство без излишества, но с изящество
Жилищата в Петрич кале са били малки по съвременните стандарти, съобразени с християнските норми на умереност. Прагматичният начин на живот върви редом с желание за естетика – в скромни къщи от кирпич археолозите намират изящна керамика, част от която – директен внос от Константинопол, както и фини стъклени и метални предмети.
„Хората са били много прагматични – без излишества, но с усет към красивото и с масово рециклиране на материали“, обобщава Войкова.
Град, свързан с морската търговия на Варна
Разкопките от последните години потвърждават тясната връзка на Петрич кале с Варна и морската търговия. Още през XI век крепостта е населявана от византийци (ромеѝ), а стените са укрепвани. Данните очертават „миксоварварско“ население – смес от различни групи под византийска администрация.
Печенези, северни традиции и „варяжка“ следа
Екипът документира находки, характерни за печенезите – котли с вътрешни уши и костени бойни топки. Открита е и апликация, която може да се свърже с варягите. Според Войкова, разпространеният образ на варягите като „главорези“ е мит.
„Всъщност са били търговци. Да, изключително добри воини, но това е било необходимо – пътуват на големи разстояния. Най-често крайната им цел е Константинопол и тържището в столицата“, подчерта археологът.
Сред находките през 2025 г. е амулет, свързан с културата на варягите – фигура на мъж с шапка, брада и мустаци. Присъствието на печенези и други северни групи прави подобна находка логична за Петрич кале.
Раннобългарски пласт и съседни некрополи
Разкопките от 2025 г. потвърждават ранно българско селище от IX–X век, чиито следи до голяма степен са обезличени от византийското преустройство през XI век – мащабна инвестиция, „скрила“ късноантичното обитаване. В подножието са известни едни от най-големите прабългарски некрополи, а в района – некропол от средата на VIII век, свидетелстващ за славянско присъствие, както и девненските езически некрополи.
Къщи над земята, по-големи от средното за епохата
През миналата година са разкрити доста големи къщи – около 20 кв. м. За сравнение, средната землянка в края на X–XI век е 9,5 кв. м, а най-големите в Преслав достигат 12 кв. м. В Петрич кале са засвидетелствани наземни жилища с по две стаи и полувкопани постройки с кирпичени стени нагоре.
Разкрит квартал и дебел културен пласт
През 2025 г. археолозите разкриват квартал със занаятчийски и жилищни помещения в непосредствена близост до вече реставрираната и консервирана кула на крепостната стена. Културният пласт на обекта е около 6 метра – значително по-дебел от типичното за късноантични и средновековни градове у нас. Под средновековните пластове започва римският период с много стабилна архитектура, която ще бъде акцент при експонирането.
Средствата за консервация през 2025 г., осигурени от Министерството на културата, са насочени към довършване на разкрита гробница и крепостната порта. Целта на екипа е всяка находка и структура да бъдат своевременно запазени и представени четливо за посетителите.
Тайната на „щерната“ – окоп, който не е съхранявал вода
Голямата загадка в Петрич кале остава т.нар. „щерна“ – издълбан в скалата окоп с дълбочина 3–3,5 м и ширина около 4 м, който продължава поне 160 м успоредно на ръба на скалния откос. Изследванията на екипа показват, че съоръжението не е било водохранилище.
През 2025 г. Институтът по океанология към БАН извършва геофизично проучване с радар, което ще очертае пълния обхват на „щерната“. На този етап се знае, че през IV–V век окопът вече е използван за жилищни нужди – знак, че скалата е била издълбана по-рано. Сред възможните строители се обсъждат и римляните, които имат ресурса да реализират толкова мащабен, макар и нелогичен проект. Ако в бъдещи пластове от „щерната“ се открият римски находки, те биха изключили римляните като строители.
Пространството е било удобно за жилища и складове през следващите епохи. Най-късното засвидетелствано жилище е от края на XIV – началото на XV век. Конструкцията тогава включва стени от камък с глинеста спойка и дървено покритие. В късноантичния вариант покривите имат керемиди, а в късносредновековния – затревен (чимов) слой, който пази топлина и не се издухва от вятъра.
Културният профил на Петрич кале обхваща 12 века обитаване – от средата на XV век надолу до III век. Това е концентриран разказ за Североизточна България от късноримско време до късното средновековие – пласт по пласт.
„Хубаво е да има въпроси, които ‘висят’ във въздуха – те карат хората да мислят, да търсят свои отговори и да мечтаят“, казва Мария Войкова за тайната на „щерната“.
Обобщение
- Откритие 2025: домашна работилница за кост от XII век с прецизни заготовки и инструменти.
- Внос и мода: стъклени гривни от заготовки; изящна керамика и предмети от Константинопол.
- Технологии: металът е най-скъпият ресурс; масово рециклиране и преработка на желязо.
- Обитаване: малки, прагматични домове с вкус към красивото; къщи до 20 кв. м.
- Етническа мозайка: византийска администрация, „миксоварварско“ население, следи от печенези и варяги.
- Редки находки: амулет с образ на мъж (варяжка традиция), котли с вътрешни уши, костени бойни топки.
- Ранни пластове: раннобългарско селище (IX–X в.), прабългарски и славянски некрополи в района.
- „Щерната“: окоп 3–3,5 м дълбок, 4 м широк, минимум 160 м дълъг; не е водохранилище; използван за жилища през IV–V век; геофизика от Института по океанология към БАН (2025).
- Култура и консервация: пласт ~6 м; 12 века обитаване – от средата на XV до III век; финансиране от Министерството на културата и текуща консервация.
