В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София бе открита изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане. Из фондовете и колекциите на НБ „Св. св. Кирил и Методий“ — експозиция, която проследява пътя на идеите на Франклин към българската културна среда през XIX век и подчертава тяхното живо влияние днес.
Франклин като световен ориентир на знанието
„Бенджамин Франклин е фундаментална личност с огромно значение за американската и за световната история“, подчерта директорът на библиотеката доц. д-р Калина Иванова при откриването. Тя припомни, че през 2026 г. се отбелязват 320 години от рождението на Франклин — учен, общественик, дипломат, издател и изобретател, роден през 1706 г. в Бостън.
Сред акцентите са експериментите му с електричеството и изобретенията като гръмоотвода и бифокалните очила, както и приносът му към развитието на книгата, библиотеките и печатното дело.
От Филаделфия до възрожденска България
Експозицията напомня за първата абонаментна библиотека в САЩ, основана от Франклин във Филаделфия през 1731 г., и за неговия „Алманах на бедния Ричард“ — популярна малка книжка, която оставя трайна следа и у нас чрез възрожденските преводи.
Изложбата проследява и българския път на тези идеи от 1837 г., когато Гаврил Кръстевич превежда алманаха като „Мъдрост добраго Рихарда“. По-късно фигури като Петко Славейков, Стефан Бобчев, Христо Данов и бъдещият екзарх Йосиф не само популяризират Франклин, а го вписват във възрожденския морален и образователен канон.
Културни мостове между Америка и България през XIX век
Втора важна линия в експозицията е посветена на по-широките американско-български културни контакти през XIX век: дейността на американските мисионери д-р Елиас Ригс и д-р Албърт Лонг, преводите на Библията, първите американски училища и ролята на Робърт колеж в Цариград като част от процеса на духовна и просветна еманципация на българското общество.
Идеи, които не познават граници
Събитието е част от програмата на честванията по повод 250 години от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ и се реализира с подкрепата на Посолството на Съединените американски щати в България.
„Тази изложба е ярка проява на дългогодишните връзки между нашите две страни и напомняне, че идеите не познават граници“, каза на български език изпълняващият длъжността посланик на САЩ Мартин Макдауъл. Той припомни, че Франклин се е изградил и образовал сам, за да стане уважаван дипломат, държавник и учен с изключителна мъдрост и чувство за хумор.
„Франклин е смятал, че знанието трябва да се споделя, прогресът да служи на общественото благо и че образованието е най-сигурният път към свободата.“
„По-добре добре направено, отколкото добре казано“, припомни още Макдауъл, цитирайки Франклин.
Кураторски поглед: как идеите прекосяват епохи
Кураторът на изложбата доц. д-р Християн Атанасов подчерта, че макар Бенджамин Франклин и възрожденските българи да принадлежат към напълно различни географски, политически и исторически светове, духовното влияние преодолява тези граници.
„Изложбата ясно показва как идеите преодоляват граници, а духовното влияние често се оказва по-силно от всякакви разделения.“
По думите му експозицията има и силно съвременно звучене, тъй като разумът, трудът, образованието и обществената отговорност — ключови понятия у Франклин — остават удивително актуални.
Къде да я видим
Експозицията съдържа разнообразни документи от фондовете на Националната библиотека, а таблата могат да бъдат разгледани в Централното фоайе на институцията.
Обобщение
- Какво: Изложба „Бенджамин Франклин и Българското възраждане“ с документи от фондовете на НБКМ.
- Къде: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Централно фоайе, София.
- Защо: Част от честванията на 250 години от Декларацията за независимостта на САЩ; отбелязва и 320 години от рождението на Франклин (2026).
- Акценти: Първата абонаментна библиотека (1731), „Алманах на бедния Ричард“, преводът от 1837 г., приносът на възрожденските дейци.
- Цитати: Мартин Макдауъл за силата на знанието и образованието; доц. д-р Християн Атанасов за идеите, които преодоляват граници.
