Днес се навършват 140 години от рождението на френския писател Франсоа Мориак – един от големите романисти на XX век, носител на Нобеловата награда за литература (1952) и академик, признат от Френската академия още на 48-годишна възраст. Неговите прозрения за човешката душевност, буржоазната нравственост и напрежението между плът и морал продължават да звучат тревожно актуално. Мориак умира на 1 септември 1970 г.
Романистът, който „даде плът и кръв“ на греха
В по-късните си години, говорейки с характерния си дрезгав глас и експресивно ръкомахайки, Мориак отхвърля етикета „католически писател“: първо е романист, после католик. Франсоа Мориак, френски писател и нобелов лауреат, казва:
Аз съм романист, който е католик. С помощта на определен талант за създаване на атмосфера, аз се опитах да направя католическата вселена на злото очевидна, осезаема, която може да бъде помирисана. Ако теолозите представят абстрактната идея за греха, аз му давам плът и кръв.
Още приживе за него е писано, че търси най-тъмните пролуки на човешката психика – оценка, която съпътства некролозите след смъртта му на 1 септември 1970 г.
Детството на вина и първите влияния
Мориак описва ранните си години като ограничени и интровертни – крехък, плах, раздиран от вина, силно повлиян от майка си и нейните религиозни убеждения. Франсоа Мориак признава:
Това е моята драма. Аз съм роден в католицизма. Не съм го избрал.
Обичащ усамотението младеж, той е силно привлечен от мисълта на Блез Паскал – религиозния философ, рисуващ човешката природа в мрачни тонове, и често е определян като негов духовен наследник.
Темите и романите: злото като постоянен герой
Франсоа Мориак оставя 22 романа, повечето написани между 1921 и 1941 г., които по един или друг начин засягат проблема за злото. Сред най-ярките му произведения е „Змийско кълбо“ (1932) – мрачна сатира на буржоазното семейство, обсебено от собственост и наследство, в което всеки от членовете трови живота на другите със своята ненавист. Сред най-четените му книги остават още „Терез Дескейру“ (1927), „Пустиня на любовта“ (1925) и „Генитрикс“ (1923).
Нобеловата награда и големите отличия
През 1952 г. Мориак получава Нобеловата награда за литература. В мотивите си Шведската академия, която присъжда отличието, подчертава:
За проникновения анализ на душата, за художествената сила, с която, под формата на роман, тълкува човешкия живот.
Признанията не спират дотук: през 1958 г. той е удостоен с Големия кръст на Ордена на Почетния легион. Мориак публикува серия от лични мемоари и биография на Шарл де Гол, а събраните му съчинения излизат в 12 тома между 1950 и 1956 г.
От романиста към полемиста
Когато усеща, че въображението му отслабва, Мориак спира романите и се посвещава на журналистиката и публицистиката. През последните 30 години от живота си пише остри коментари за политика, литература и общество в авторски колонки, включително във влиятелен парижки ежедневник.
След Освобождението на Франция през Втората световна война влиза в ожесточен спор с Албер Камю. Камю редактира опозиционния ежедневник „Combat“, който излиза като всекидневник до 1947 г., докато Мориак води колонка във „Фигаро“. Камю настоява новоосвободена Франция да се прочисти от сътрудниците на нацистите, а Мориак предупреждава, че подобен подход би навредил на националното помирение и се съмнява в безпристрастността на правосъдието в условията на силни обществени страсти.
Той се обявява против френското владичество във Виетнам и категорично заклеймява използването на мъчения от френската армия в Алжир.
Приятелства и спорове: Жид и Сартър
Мориак поддържа добри лични отношения с водещите интелектуалци на своето време – Андре Жид и Жан-Пол Сартър, макар и да не споделя философиите им. След смъртта на Жид той пише:
Не знам дали Жид е в рая или в ада. Но където и да е, сигурно е много интересно.
За Сартър Мориак отбелязва:
Ние се разбирахме като куче и котка, но той бе много мил човек, въпреки всичко.
Същевременно Жан-Пол Сартър, философ и писател, изтъква слабост в романите на Мориак – липсата на свобода на персонажите, и заключава:
Бог не е артист. Нито пък е Мориак.
„Това не е моят век“: късните признания
Към края на живота си – с около 100 книги зад гърба си – Мориак понякога се пита дали не е живял твърде дълго. В гостната на имението си Малагар край Бордо, слаб и елегантен в двуредно сако, той признава:
Отгледан съм и съм живял в друг свят. Като дете не познавах киното и електричеството. Познавах старите ценности. Това не е моят век. Тук съм чужденец в този нов свят на атомната бомба… Сега ние живеем в замърсен свят. Време е да си тръгвам. Бъдещето е много, много черно, защото тези времена са грешни към природата. Човекът трябва да се върне към прости ценности.
„Обезпокоен от проблема за злото“ – завещанието на един нобелист
Мориак не крие, че центърът на творчеството му е нравствената драма на човека. През пролетта на 1967 г., в имението си край Бордо, той обобщава творческия си импулс:
Бях и съм обезпокоен от проблема за злото и проблема за милостта.
На фона на днешната дата и 140-годишния му юбилей, прозренията на Мориак за греха, милостта и отговорността остават болезнено съвременни.
Накратко
- 140 години от рождението: Франсоа Мориак е роден на 11 октомври 1885 г.; умира на 1 септември 1970 г.
- Ранно признание: избран за член на Френската академия на 48 години; Нобелова награда за литература през 1952 г.
- Творчество: 22 романа, повечето от 1921–1941 г.; ключови заглавия – „Змийско кълбо“ (1932), „Терез Дескейру“ (1927), „Пустиня на любовта“ (1925), „Генитрикс“ (1923).
- Отличия: Голям кръст на Почетния легион (1958); събрани съчинения в 12 тома (1950–1956); биография на Шарл де Гол.
- Позиции: спори с Албер Камю за епурацията след Освобождението; има колонка във „Фигаро“, „Combat“ излиза като ежедневник до 1947 г.; против френското владичество във Виетнам и мъченията в Алжир.
- Наследство: моралист, който „даде плът и кръв“ на греха и остави проникновен портрет на човешката душа.
