154 години след рождението на Гоце Делчев, историкът и дипломат проф. Ангел Димитров – съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония – очертава Делчев като еманация на българското освободително движение в Македония и Одринско.
Защо Гоце Делчев се превръща в легенда
Според проф. Ангел Димитров Делчев надхвърля рамката на поредния герой, защото съчетава идеология, организация и личен пример. Той е едновременно политически и военно подготвен – дори е на крачка от офицерски пагони в българската армия, преди съзнателно да избере пътя на революцията. Паралелно с това работи като учител в поробеното си отечество.
„Гоце Делчев не може да бъде забравен… Той е идеологът и организаторът на революционното движение в Македония. Той е еманацията на неговия дух и в известен смисъл – негов символ.“
Литературните образи затвърждават този ореол. Поетът Пейо Яворов – автор на първата биография на Делчев, написана година след гибелта му – го нарича светец сред светците на „Робската земя“. Писателят и дипломат Симеон Радев допълва образа с определението „праведник с кама на пояса“.
Визията: пълна политическа автономия
През 1896 г. в Солун Гоце Делчев лично изработва устава на Македоно-Одринските революционни комитети. Целта е ясно формулирана: придобиване на пълна политическа автономия на Македония и Одринско. За постигането ѝ организацията трябва да пробужда самозащитния дух у българското население в тези области, да разпространява революционни идеи чрез слово и печат и да подготви повсеместно въстание.
Този подход е в съзвучие с българската външнополитическа линия от времето – автономията е виждана като реалистично политическо решение за културното и стопанско развитие на подвластното население.
Наследството на Левски и организационният модел
Делчев осмисля македоно-одринската борба като органично продължение на българското революционно наследство от епохата преди Освобождението. Моделът е ясен – мрежова организация, кулминираща във всенародно въстание, по образец на Българския революционен централен комитет.
„Васил Левски е образецът.“
По думите на проф. Димитров, Делчев настоява по комитетите да се разпространява биографията на Апостола, за да укрепи моралната и организационна дисциплина. Така ВМОРО стъпва върху доказана традиция, стремейки се към бъдещо сближаване между неосвободените земи и младата българска държава.
Общи чествания – идея, която зацикля
Съвместната комисия предлага ежегодни общи чествания на ключови личности и кръгли годишнини. На практика обаче липсва съгласие. Българската страна настоява оценката за Делчев да се прави в неговото историческо време и според реално заявените цели на движението. Колегите от РС Македония често подхождат през призмата на съвременната държавност и политическа идентичност, което води до разминавания.
„Често се забравя, че Делчев не се е борил за самостоятелна държава, а за автономия на неосвободените земи, населени тогава пъстро, с преобладаващи българи.“
Казусът Белград (2016): неудобната констатация
През 2016 г. властите в Белград решават да преименуват булевард „Гоце Делчев“ на маршал Бирюзов. По искане на местната администрация, Сръбският исторически институт дава становище, което поставя неудобни въпроси пред Скопие.
Сръбският исторически институт подчертава, че оглавяваната от Делчев организация е водила пробългарска политика и е третирала Македония като част от българското национално пространство. В този контекст „заслугите на Делчев са минимални към македонския народ“, както днес го разбират там.
Както отбелязва проф. Димитров, самата сръбска историческа наука е наясно, че българското революционно движение, включително Делчев, се противопоставя на сръбското проникване в Македония в разглеждания период.
Какво продължава да ни разделя
Проблемът, по думите на проф. Димитров, е в публичния натиск: в РС Македония всеки, дръзнал да каже, че Делчев е българин и че организацията има български характер, бива заклеймяван. Подобна съдба спохожда и първия външен министър на днешната РС Македония, след негови публични оценки в тази посока.
Изходът, според българската страна, минава през професионална историческа оценка, а не през текущи политически проекции. Само така Делчев може да бъде видян като общ европейски герой на свободата, а не повод за спор.
Обобщение
- 154 години от рождението на Гоце Делчев – повод за исторически поглед без политически нашивки.
- Проф. Ангел Димитров подчертава Делчев като идеолог, организатор и символ на българското освободително движение.
- Уставът от 1896 г. в Солун залага цел: пълна политическа автономия на Македония и Одринско чрез подготовка на повсеместно въстание.
- Наследството на Васил Левски и моделът на БРЦК формират организационната матрица на ВМОРО.
- Съвместните чествания с РС Македония буксуват заради различни подходи – исторически срещу политически.
- Становище на Сръбския исторически институт (2016) посочва пробългарския характер на организацията на Делчев.
