Около 30 на сто от енергийното потребление в България през 2025 г. се осигурява от възобновяеми източници, сочат данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), представени от Миглена Стоилова, председател на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), по време на кръгла маса в „Гранд Хотел София“.
Какво показват актуалните данни
По думите на Миглена Стоилова в страната са инсталирани около 5 гигавата ВЕИ мощности. Батериите за съхранение на енергия са с капацитет около 1,1 гигавата и се очаква до края на годината да достигнат 3 гигавата. Делът на вятърната енергия в електропроизводството у нас е едва около 3,3 на сто, докато средното ниво в Европейския съюз е около 20 на сто.
„Около 30 на сто от енергийното потребление в България се осигурява от възобновяеми източници (ВЕИ).“ — Миглена Стоилова, председател на БГВЕА
Потенциал има — предизвикателствата също
Стоилова подчерта, че България разполага с силен ветроенергиен потенциал — висока средногодишна скорост на вятъра и подходящи терени, което е предпоставка за мащабно развитие и привличане на инвеститори. Като основно предизвикателство тя открои общественото мнение и необходимостта от по-активен диалог.
Гласове от системния оператор и пазара
Димитър Зарчев, ръководител на Централно диспечерско управление в ЕСО, увери, че вятърът има стабилно място в българския енергиен микс.
„Вятърната енергия е стабилна и има своето място в енергийния микс.“ — Димитър Зарчев, ЕСО
Според Валери Дреников, председател на Асоциацията на търговците на енергия в България, пазарът вече вижда последователни вълни от технологии — след фотоволтаиците идва ред на батериите, а очакванията са следващият инвестиционен бум да бъде във вятъра.
„В последните години имаше бум на фотоволтаици, сега се наблюдава бум на батериите за съхранение на енергия.“ — Валери Дреников
„Вятърната енергия е важна част от нашето портфолио. Ако има и вятър в портфейлите на търговците, ценовите нива ще са по-предсказуеми; има възможност за дългосрочни договори и фиксиране на цени.“ — Валери Дреников
Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт, призова решенията за развитието на ветроенергетиката да се търсят на европейско ниво, с акцент върху сигурността и достъпността.
„Всеки източник на електроенергия е ценен.“ — Калоян Стайков, Институт за енергиен мениджмънт
От гледна точка на финансирането, Светлин Писленски, асоцииран директор в Европейската банка за възстановяване и развитие, отбеляза, че пазарът е ликвиден и банкте са подготвени.
„По отношение на финансирането на вятърната енергия няма предизвикателства — има силни български и международни инвеститори, а търговските банки имат възможности да финансират проекти.“ — Светлин Писленски, ЕБВР
Перспективата се подкрепя и от европейската политика. Виктория Керелска от Европейската вятърна асоциация (WindEurope) подчерта последователността на континента в енергийната трансформация.
„Зелената сделка ще продължи — това е единственият път към конкурентоспособни икономики в Европа, независимо от различните визии за енергийния микс.“ — Виктория Керелска, WindEurope
Защо това е важно за бизнеса и домакинствата, включително в Пловдив
По-големият дял на вятъра, комбиниран с батерийно съхранение, може да доведе до по-предсказуеми цени на електроенергията и по-висока конкурентоспособност на индустрията. Това е от пряко значение за производствените компании и домакинствата в цялата страна и в Пловдивския регион.
Какво предстои
Участниците в дискусията очертаха нужда от ускоряване на законодателните и регулаторни процеси, прозрачно присъединяване към мрежата и активна комуникация с местните общности. При наличния потенциал и инвеститорски интерес, вятърните проекти могат да се превърнат в следващия двигател на българската енергийна трансформация.
Обобщение
- 30% от енергийното потребление у нас през 2025 г. е от ВЕИ; данните са на ЕСО.
- Инсталирани са около 5 GW ВЕИ и 1,1 GW батерии, с очакване за 3 GW батерии до края на годината.
- Делът на вятъра у нас е ~3,3% срещу ~20% в ЕС — значителен потенциал за растеж.
- Секторът отчита бум на фотоволтаици и батерии, а пазарът очаква следващият бум да е във вятърната енергия.
- Финансирането е налично; ключови остават регулациите, мрежовият капацитет и общественото одобрение.
