Всеки трети лекар и медицинска сестра в Европа са в депресия, а един на всеки десет е имал пасивни суицидни мисли през последната година. Това показва ново мащабно проучване на Световната здравна организация, което очертава тревожна картина за психичното здраве на хората, които се грижат за всички нас.
Какво показва проучването
Докладът обхваща над 90 000 лекари и медицински сестри от държавите в Европейския съюз, както и от Исландия и Норвегия. Данните са еднозначни: 1 от 3 медици е в депресия. 10% съобщават за пасивни суицидни мисли през последната година – тревожен сигнал, който може да повиши риска от последващо суицидно поведение.
„Това е неприемливо бреме за хората, които се грижат за нас. Не е нужно да е така“, заявява д-р Ханс Хенри Клуге, директор за Европа на Световната здравна организация. Той подчертава, че психичната криза сред медицинските екипи се превръща в криза за здравната сигурност, която заплашва устойчивостта на системите.
Насилие, тормоз и несигурни договори
Работната среда е съществена част от проблема. През последната година 1 от 3 медици е преживял тормоз или заплахи с насилие на работното място, а 10% съобщават за физическо насилие или сексуален тормоз. Това не само уврежда психичното здраве на персонала, но и подкопава безопасността на пациентите.
Несигурността допълнително наранява системата: 32% от лекарите и 25% от медицинските сестри работят с временни договори, което засилва тревожността за бъдещето и подхранва текучеството.
Прегаряне от извънреден труд и последици за пациентите
Един от четирима лекари работи над 50 часа седмично. Продължителните смени, работа на ротации и дефицитът на персонал водят до прегаряне, тревожност и по-чести мисли за напускане. В страните от региона между 11% и 34% от здравните работници обмислят да напуснат професията – на фона на вече съществуващ недостиг, който се очаква да достигне 940 000 души до 2030 г.
Когато медиците напускат или излизат в болнични заради психично изтощение, системата се претоварва: листите на чакащите растат, а качеството на грижата страда.
Глас от първа линия
„Физически и психически сме изтощени, което за съжаление понякога може да доведе до медицински грешки“, казва Мелани Дебарейкс, лекар-специализант по радиология от Франция. Тя цитира национални данни, според които 66% от студентите по медицина са преживели депресивен епизод, а 21% са имали суицидни мисли през последната година – ниво, три пъти по-високо от това в общата популация.
По-широкият контекст: застаряване и натиск
Проблемът се усложнява от застаряването на кадрите: 1 от 3 лекари в Европа е на възраст над 55 години. В съчетание с нарастващите нужди от здравни услуги това създава „перфектната буря“ от недостиг, преумора и риск от грешки.
Какво препоръчва СЗО
Нулева толерантност към насилието на работното място; преосмисляне на смените и извънредния труд, за да се прекрати културата на работа до изтощение; и гарантиран достъп до психична подкрепа за всички здравни работници – това са ключовите стъпки, очертани от Световната здравна организация. „Не можем да си позволим да ги загубим заради прегаряне, отчаяние или насилие“, подчертава д-р Ханс Хенри Клуге.
Обобщение
- 1 от 3 лекари и сестри в Европа са в депресия; 10% имат пасивни суицидни мисли.
- 90 000+ участници от ЕС, Исландия и Норвегия в проучването на СЗО.
- 1 от 3 е преживял тормоз или заплахи; 10% – физическо насилие или сексуален тормоз.
- 25% от лекарите работят над 50 часа седмично; 32% от лекарите и 25% от сестрите са на временни договори.
- 11–34% обмислят да напуснат; очакван недостиг до 940 000 здравни работници до 2030 г.
- СЗО призовава за нулева толерантност към насилието, по-добро планиране на смените и достъпна психична подкрепа.
