В каравана, паркирана на 50 метра от вълните, живее човек, превърнал морето в съдба и мярка за характер. На 86 години Дончо Папазов разказва за изпитанията си в океана, за силата на мечтите и за отговорността на човека и на брега.
Шкиперът, който обиколи света два пъти
„Капитан“ не му харесва — предпочита шкипер. И има защо: Папазов е бил шкипер на спасителни лодки, на яхтата „Тивия“ и на други съдове, с които е записал в историята две обиколки на света. Първата — заедно със съпругата му Юлия, по маршрута България–България, в рамките на 42 000 мили. Втората — сам, по „Невъзможния път“: без спиране, зимно плаване от Буенос Айрес около Антарктика в зоната на айсбергите — трасе, което той преминава като първия човек в света, осъществил този маршрут без прекъсване.
„Ние му казваме шкипер, а не капитан… Обиколил съм два пъти света… Вторият път самичък по „невъзможния път“ – най-трудното заобикаляне на света…“
164 дни сам срещу 25-метрови вълни
„Невъзможният път“ се превръща във върховен подвиг, подготвян 20 години. В суровите води Папазов прекарва 164 дни сам. Бурите го преобръщат два пъти с вълни до 25 метра — граница, отвъд която грешките не се прощават.
„Яхтата има кил отдолу и тя много бързо се връща в старото си положение, но рискът е многократен. Един от големите рискове е да се счупят мачтите. Другият е да влезе толкова много вода, че да потъне… влезе много вода и трябваше да се боря дълго, дълго време, за да извадя водата и да не спя.“
Спасител се оказва тежкият чугунен кил, който пази мачтите от счупване. Но истинският противник е безсънието — изпитание за волята и разума.
„Безсънието е едно от най-неприятните неща… човек постепенно отпада, губи сили, почва да мисли не както трябва и иска много воля да се контролираш.“
Празнотата след нос Хорн
Парадоксално, след като минава нос Хорн — символа на моряшката храброст — вместо еуфория идва тиха тъга.
„Като минах нос Хорн… вместо да се зарадвам, аз съжалявах… Вероятно имах усещане, че нищо по-голямо няма да мога да направя.“
Когато се връща в Аржентина, той е изтощен до крайност — минус 36 килограма и почти без сили да ходи.
„След пресконференцията най-големият ежедневник в Южна Америка писа, че съм изглеждал като мъртвец, запазил чувство за хумор.“
„Лудите глави“ и границите пред морето
Папазов нарича себе си човек, който не се страхува да бъде различен — качество, което за него движи прогреса.
„Лудите глави, чудаците и щураците са правили откритията… Ако ти не си щурак и чудак, няма да почнеш неща, които са извън щампата.“
Той отхвърля романтиката на клишето „морски вълк“ и настоява за уважение към стихията.
„Ти никога не може да си по-силен от морето, от природата, от стихиите… То е безкрайно разнообразно и неочаквано.“
Съветът му към младите мореплаватели е прост и твърд: подготовка и дързост, но най-вече — вяра в собствените мечти.
„Винаги съм си мечтал и умирам да мечтая… И много пъти нещата, за които съм се мечтал, съм се мъчил да ги правя.“
След бурите – отговорност и на брега
За Папазов морето не отменя дълга на сушата. След експедициите той се връща в телевизията като главен редактор и влиза в центъра на политическите промени.
„Участвах в смяната на социалистическия строй. Образувах СДС-та заедно с Желю, с Тренчев, с Ивайло Трифонов… Обикаляхме България. Бях член на Националния координационен съвет и заместник в Централния избирателен щаб на първите избори. След това бях депутат…“
В разказа му оживяват имената на Желю Желев (философ и политик, първи демократично избран президент на България), Константин Тренчев (синдикален лидер и основател на КТ „Подкрепа“) и Ивайло Трифонов (политически активист), с които той обикаля страната в началото на прехода.
Равносметката за България
Днес Папазов гледа на България трезво — с признание за постигнатото и с нетърпение към недовършеното.
„Хората живеят много по-добре… колко повече частен бизнес, колко по-свободна е свободата на словото и заедно с това не е нашата мечта… Съществува още корупция. Няма правораздаване. Правата на човека много пъти се нарушават.“
Изходът според него е в активното гражданство.
„Всичко ще се оправи, ако българинът не се откаже от съпротивата. Повечето от нещата, които станаха в България, ги докара натискът на улицата.“
На кратко
- Дончо Папазов, на 86 години, живее край морето и пази духа на приключенец.
- Два пъти обикаля света: веднъж с Юлия, 42 000 мили, и веднъж сам по „Невъзможния път“ — първи в света без спиране.
- По време на соловото плаване: 164 дни сам, 25-метрови вълни, двукратно преобръщане, борба с безсънието и наводняването.
- След експедицията: –36 кг, но неизгубено чувство за хумор и ясното съзнание, че мечтите не свършват.
- На сушата: участие в ранния преход — СДС, Национален координационен съвет, Централен избирателен щаб, депутатска работа.
- Равносметка за България: по-висок стандарт и свобода, но корупция, слабо правораздаване и нарушени права; решение — активни граждани и натиск „отдолу“.


