Доналд Тръмп поставя нов фронт в политическите си битки – обвинения за ипотечни измами срещу ключови опоненти, въпреки че експерти предупреждават: подобни престъпления са редки и изключително трудни за доказване.
Нов фронт: ипотечната измама като политическо оръжие
Президентът Доналд Тръмп използва обвинения в ипотечни измами, за да атакува политически и институционални опоненти. Главният прокурор на щата Ню Йорк Летиша Джеймс бе обвинена в предполагаема банкова измама и лъжливи твърдения пред финансова институция във връзка с ипотечен кредит. По-рано Тръмп обвини член на Борда на управителите на Федералния резерв Лиса Кук, че е излъгала в ипотечна декларация – повод, на който той стъпва, за да опита да я уволни. Междувременно сенаторът от Калифорния Адам Шиф е обект на наказателно разследване по сходни подозрения.
Въпреки политическия заряд, експерти посочват, че този тип нарушения са сравнително редки и доказването на умисъл е особено трудно. Това може да охлади очакванията за бързи осъдителни присъди – въпреки публичния натиск.
Какво е „ипотечна измама“ и защо е рядка
Ипотечната измама представлява умишлено невярно деклариране или премълчаване на информация пред кредитор или оценител, за да се получи ипотека. Тя може да включва неверни данни за обитаване на имот, доходи или активи, с цел заемателят да се квалифицира за по-добри условия.
Фокусът на последните разследвания е върху измамите, свързани с обитаването – например когато дадено жилище е декларирано като основно, без реално да се живее там.
„Когато хората говорят за ипотечна измама, картината е голяма. Що се отнася до измамите с обитаването, те са по-ниско в списъка на приоритетите.“
Това коментира Кимбър Уайт, президент на Националната асоциация на ипотечните брокери, който работи като брокер от 39 години.
По данни на компанията Cotality, само едно от всеки 116 ипотечни заявления през второто тримесечие на 2025 г. е било с повишен риск от измама – под 1%. Според данни на Фани Мей измамите с обитаването дори не са най-разпространеният тип ипотечна измама.
Кой срещу кого: обвиненията в детайли
Федерални прокурори твърдят, че Летиша Джеймс – която миналата година спечели мащабно гражданско дело срещу Тръмп за измами, свързани с ипотеки и данъци – е излъгала при кандидатстване за заем за тристайна къща в Норфолк, Вирджиния. Според обвинението тя е заявила, че имотът ще е нейно второ жилище, но вместо това го е отдала под наем на семейство от трима души като инвестиционен имот.
„Обвиненията са безпочвени,“
заяви Летиша Джеймс. Правозащитни организации, сред които Американският съюз за граждански свободи (ACLU), бързо определиха обвинителния акт като злоупотреба с власт.
Сенатор Адам Шиф е разследван по подозрение, че е заявил пред банки, че два негови имота в различни щати са едновременно основни жилища, за да получи по-благоприятни условия по кредити. Той не е обвинен в престъпление.
„Това е поредното отмъстително преследване срещу политическите опоненти на Тръмп,“
заяви Адам Шиф.
Лиса Кук е обвинена, че е декларирала ваканционен имот като основно жилище. Тя отрича нарушения и е завела дело, с което цели да блокира опита на Тръмп да я уволни, твърдейки, че причината е разногласие по паричната политика.
Защо делата са трудно печеливши
По-ниските лихви могат да спестят хиляди долари годишно на заемателите, което създава стимул за подвеждащи декларации. Но границата между умисъл и грешка е тънка, казва Клифърд Роси, професор по финанси в Университета на Мериленд.
„Грешки се случват… Може да е толкова честно, колкото техническа грешка.“
Роси дава пример: ако родител взема заем заедно с пълнолетното си дете като съзаемател, може неправилно да маркира полето „основен обитател“, въпреки че няма да живее там.
Като бивш главен директор риск в потребителското кредитиране на Сити по време на финансовата криза от 2008–2009 г., той разказва, че екипът му е идентифицирал „сравнително висок“ дял заематели с предполагаеми нарушения, но адвокатите са го посъветвали, че в съда доказването на умисъл е изключително трудно. „Стига се до въпроси от типа: наистина ли искахте да отбележите това поле, или не?“, казва Роси.
Политика, институции и етика
Случаят има и институционално измерение. Настоящият директор на Агенцията за федерално жилищно финансиране (FHFA) Бил Пулт публикува информация за ипотеката на Лиса Кук в социалните мрежи и поиска от министерството на правосъдието да провери документите. Някои експерти смятат, че така той може да е нарушил етичните правила, и че подобни препоръки следва да идват от вътрешния и неполитически инспекторат на FHFA.
Публичният натиск на Тръмп
В публикация от 20 септември, адресирана до Пам Бонди, Тръмп настоя за бързи действия срещу Адам Шиф, Летиша Джеймс и бившия директор на ФБР Джеймс Коми.
„СПРАВЕДЛИВОСТТА ТРЯБВА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА, СЕГА!!!“
„ИМА СИЛЕН СЛУЧАЙ и много юристи и правни анализатори го казват.“
Правната реалност обаче е, че рядкостта на подобни случаи, съчетана с трудното доказване на умисъл, може да забави или дори да осуети постигнането на бързи осъдителни присъди – въпреки политическия натиск.
Обобщение
- Натиск от Белия дом: Доналд Тръмп настоява за бързи обвинения за ипотечни измами срещу Летиша Джеймс, Адам Шиф и Лиса Кук.
- Рядкост на престъплението: 1 от 116 ипотечни заявления през второто тримесечие на 2025 г. е с риск от измама – под 1%.
- Фокус върху обитаването: твърдения за неправомерно деклариране на имоти като основни жилища.
- Трудно доказуем умисъл: експерти като Клифърд Роси и Кимбър Уайт посочват, че често става дума за грешки, а не за умишлена измама.
- Политически обрат: правозащитни организации осъждат делата срещу опоненти на Тръмп; възникват и въпроси за етични нарушения в институциите.
