Едва около 73 общини в страната са готови да въведат принципа „замърсителят плаща“ при такса смет, съобщи министърът на финансите Теменужка Петкова на Годишната среща на местните власти в Албена. Форумът е организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Такса смет: натиск от Европа и нужда от решения
По думите на министъра темата за промяната в изчисляването на такса битови отпадъци стои отдавна, а срещу България има образувана наказателна процедура заради забавянето. Принципът „замърсителят плаща“ предполага справедлив модел, при който таксата се определя на база реално генерирания отпадък или използвания съд/обем, а не върху данъчната оценка на имота.
„Предстоят анализи за риска от създалата се ситуация и решения за изход. Общините имат нужда от ясен план и срокове“, заяви Теменужка Петкова, министър на финансите.
Евро: посланието към кметовете – спокойствие и подготовка
По темата за приемането на еврото министърът призова местните власти да бъдат активни в разясненията към гражданите:
„Кметовете не бива да се притесняват и трябва да успокояват страховете на хората. Въвеждането на еврото ще донесе по-голяма сигурност и стабилност, по-добри възможности за бизнеса и по-бърз достъп до финансовите пазари“, каза Петкова.
Бюджет 2025: приходи, разходи и ПВУ
Петкова припомни, че държавният бюджет за 2025 г. бе приет в средата на януари тази година след период на политическа нестабилност и седем поредни извънредни парламентарни избора. Към 31 август приходите са с 6 милиарда лева (около 3,07 млрд. евро) повече спрямо същия период на 2024 г. Разходите към същата дата са 57 милиарда лева (около 29,14 млрд. евро), като най-голям ръст има при социалните и здравноосигурителните плащания. Увеличение се отчита и при капиталовите разходи заради ускорената реализация на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, по който до момента са разплатени близо 2 милиарда лева (около 1,02 млрд. евро).
Дефицит: очаквания до края на годината
Бюджетното салдо към 31 август е на дефицит: 3,4 милиарда лева (около 1,74 млрд. евро) по националния бюджет и 1,8 милиарда лева (около 0,92 млрд. евро) по средствата от ЕС.
„Когато се изпълнят плащанията по ПВУ до края на годината, до голяма степен дефицитът ще бъде покрит“, увери министърът.
Доходи, инфлация и реални доходи
Петкова отхвърли твърденията, че хората са обеднели, като посочи, че разходите за персонал са 3,7 милиарда лева (около 1,89 млрд. евро) повече. Има ръст и при социалните плащания, включително за пенсии. Средната брутна заплата за първо и второ тримесечие е нараснала с 13,6 процента. Средногодишната инфлация е 2,6 процента, като се очаква да достигне 3,5–3,6 процента до края на годината.
Събираемост на местните приходи: 1 милиард лева несъбрани
Министърът призова кметовете да засилят събираемостта на стари задължения, които достигат около 1 милиард лева (около 0,51 млрд. евро). Най-големи са сумите по неплатени такса смет, данък върху превозните средства и данък върху недвижимите имоти.
„Трябва да съберем една съществена част от тези вземания до края на годината“, подчерта Теменужка Петкова.
Бюджет 2026: дефицит до 3% от БВП
По бюджета за 2026 г. Петкова бе категорична: дефицитът трябва да бъде максимум до 3% от БВП.
„Всичко над тези три процента означава финансова несигурност“, каза министърът, като уточни, че в Министерството на финансите текат анализи и оценки, след които ще започне съгласувателна процедура с НСОРБ.
Преходни остатъци: няма да бъдат одържавявани
Петкова увери участниците в срещата, че държавата няма да взема от общините преходните остатъци по бюджетите им за тази година. Тя призова кметовете да планират разумно разходването на средствата.
Плащания по Приложение 3 и финансиране през ББР
Разплащанията по Приложение 3 продължават и общините имат достъп до средствата: до момента са изплатени 460 милиона лева (около 235,2 млн. евро), а остават още 290 милиона лева (около 148,3 млн. евро) за изплащане до края на годината през бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Финансовото министерство и Българската банка за развитие (ББР) ще подпишат споразумение в следващите дни, за да се осигури допълнително финансиране, когато ресурсът по централния бюджет бъде изчерпан.
„Когато ресурсът по централния бюджет бъде разплатен, финансирането ще постъпва през банката. Процедурата се запазва – документите се преглеждат в МРРБ, което предоставя информация на банката, и тогава се правят разплащания“, поясни министърът.
Накратко
- Само около 73 общини са готови да въведат принципа „замърсителят плаща“ за такса смет.
- Срещу България има наказателна процедура заради забавянето на реформата.
- Приходите към 31 август са с 6 млрд. лв. (около 3,07 млрд. евро) повече; разходите – 57 млрд. лв. (около 29,14 млрд. евро).
- Дефицитът е 3,4 млрд. лв. (около 1,74 млрд. евро) по бюджета и 1,8 млрд. лв. (около 0,92 млрд. евро) по средствата от ЕС.
- Средната брутна заплата расте с 13,6%; инфлацията е 2,6% и се очаква 3,5–3,6% до края на годината.
- Несъбраните местни вземания са около 1 млрд. лв. (около 0,51 млрд. евро), основно такса смет, данък МПС и данък недвижими имоти.
- За 2026 г. целта е дефицит до 3% от БВП; преходните остатъци на общините няма да бъдат вземани.
- По Приложение 3 са изплатени 460 млн. лв. (около 235,2 млн. евро), остават 290 млн. лв. (около 148,3 млн. евро); предстои споразумение с ББР.
