Висшият съвет по публичните финанси сигнализира, че проектобюджетът на Франция за 2026 г. стъпва върху прекалено оптимистични допускания, а планираните икономии рискуват да се окажат недостатъчни. Целта е дефицитът да се свие до 4,7–5% от БВП, спрямо 5,4% през 2025 г., но регулаторът вижда сериозни рискове пред изпълнението.
Политически контекст и срокове
Премиерът Себастиен Льокорню, преизбран в петък, бърза да внесе законопроекта за бюджет 2026 в Националното събрание. Конституцията дава на парламента 70 дни да разгледа и приеме бюджета преди 31 декември, което поставя графика под натиск.
Какво предвижда проектобюджетът
Правителственият план включва икономии за 30 милиарда (евро) (или 34,7 милиарда долара), като се предвиждат:
• намаляване на данъчните облекчения за компании;
• по-строги правила за социалните вноски;
• нови налози – данък върху малките пратки и изключителен допълнителен данък върху застрахователите, предлагащи допълнително здравно осигуряване.
Данъци върху богатството и холдинговите структури
Планът предвижда затягане на данъчния режим за холдинговите компании, използвани от заможни лица за намаляване на данъчните задължения. Не е включена исканата от социалистите ставка от 2% върху личното богатство на лица с над 100 милиона (евро).
Макроикономически допускания и ревизии
Заложеният растеж през 2026 г. е 1%, понижен от 1,2% в априлската прогноза. Очакваната инфлация е 1,3% (срещу 1,4% през април). Дефицитът от 4,7% от БВП е леко ревизиран нагоре от 4,6% в предишните разчети. Държавният дълг остава висок – 117,9% от БВП (спрямо очакваните 117,6% през април), което подчертава устойчивото натрупване на задлъжнялост.
Къде са рисковете според регулатора
Регулаторът предупреждава, че фискалната консолидация е поставена върху крехка основа: растежът може да се окаже по-слаб от очакваното, а приходните мерки – по-трудни за реализиране.
Спестяванията може да се окажат недостатъчни или изобщо да не бъдат изпълнени, а макроикономическите хипотези са твърде оптимистични, посочва Висшият съвет по публичните финанси.
Перспектива
Кабинетът залага на умерено възстановяване и постепенна фискална консолидация, но оценките остават предпазливи, а нивото на дълга – устойчиво високо. В близките седмици политическият календар ще е решаващ за това дали планът ще бъде прецизиран с допълнителни гаранции за изпълнение.
Обобщение
- Регулаторен сигнал: проектобюджетът е върху нестабилна основа; допусканията са оптимистични.
- Цел за дефицит: 4,7–5% от БВП през 2026 г. (от 5,4% през 2025 г.).
- Икономии: 30 милиарда (евро), еквивалент на 34,7 милиарда долара.
- Мерки: съкращаване на корпоративни облекчения, по-строги социални вноски, данък върху малките пратки и извънреден налог за здравни застрахователи.
- Данъчна политика: затягане за холдингови структури; без 2% данък върху богатството над 100 милиона (евро).
- Прогнози: растеж 1%, инфлация 1,3%; дълг 117,9% от БВП (117,6% в предишна прогноза).
- Срокове: 70 дни за парламентарно разглеждане преди 31 декември; премиерът Себастиен Льокорню ускорява процедурите.
