Китай отвори нов фронт в геоикономическото съперничество, като разшири контрола върху износа на редкоземни метали и материали за батерии. Решението, обявено дискретно от китайското министерство на търговията, изправя пред изпитание веригите за доставки в индустрии – от автомобили и слънчеви панели до отбранителни системи. Последиците вече се усещат в ЕС, САЩ и неизбежно ще се отразят на България чрез зависимите от внос производства.
Какво променя Пекин с новите регулации
Новите правила на Китай на практика дават право на властите в Пекин да влияят върху това как, къде и от кого да бъдат използвани ключови компоненти, произведени в страната. Засегнати са продукти с редкоземни метали и електромобилни батерии – критични елементи за глобалната индустрия. За мнозинството компании няма лесна алтернатива извън Китай.
„Това е напълно ново начало. Вече няма нищо общо с търговията. Преминахме от търговска война към операция в сивата зона“, заяви Джеймс Кинг, наблюдател на Китай в мозъчния тръст Chatham House.
„Това е пълна промяна във влиянието на Китай и способността му да принуждава не само САЩ, но и всяка друга страна в Запада, ако реши да го направи“, допълни Джеймс Кинг.
Пекин описва ограничителните стъпки като ответни мерки, а не ескалация, в контекст на по-широкия спор със САЩ и съюзниците им за технологиите и сигурността.
Арсеналът на Пекин: кредити, доставки, инвестиции
Китай от години натрупва икономически лостове, с които да въздейства върху световните пазари и политики: контрол върху суровини и компоненти, доминиране в „зелените“ технологии, стратегическо кредитиране и инвестиции, както и селективни търговски рестрикции.
Страни като Япония, Норвегия, Литва и Австралия вече бяха подложени на натиск в различни периоди. Пекин показва докъде е готов да стигне, включително чрез „технически“ бариери – нови лицензионни режими и санитарни изисквания, които на практика ограничават търговията.
„Един пояс, един път“: влияние за 1,3 трилиона долара (около 1,2 трилиона евро)
Най-видимият инструмент е инициативата „Един пояс, един път“ – схема от заеми, безвъзмездни средства и инвестиции за инфраструктура в 150 страни по света, оценявана на 1,3 трлн. долара (около 1,2 трилиона евро). Тя отваря възможности за китайски компании, привързва икономики към китайски коридори и купува влияние над правителства.
Първата половина на годината беше най-силната досега за инициативата: строителни договори за 66 млрд. долара (приблизително 61 млрд. евро) и инвестиции за 57 млрд. долара (приблизително 52 млрд. евро), сочи доклад на Университета „Грифит“ и китайския Център за зелено финансиране и развитие. Разходите поставиха рекорди в енергетика, метали, минно дело и технологии.
„Един пояс, един път“ помогна на Китай да стане най-големият кредитор на развиващите се държави – с общ обем на кредитите, надвишаващ този на Международния валутен фонд, Световната банка и Парижкия клуб на 22-те водещи кредитори взети заедно. Срещу финансиране Пекин често изисква обезпечения с ключови активи.
Дори успешни проекти носят рискове: в Шри Ланка пристанище Хамбантота премина под контрол на китайска компания по 99-годишен договор за наем след просрочия по дълга, а в Етиопия железопътната линия до Джибути не достигна целите си, докато дългът към китайски кредитори нарасна. Анализ на Център „Стимсън“ посочва, че инициативата вероятно е допринесла някои развиващи се страни да се откажат от дипломатическо признаване на Тайван.
Монопол върху редкоземните метали и „зелените“ вериги
Второто оръжие е структурният контрол върху критични вериги за доставки. Китайските мини добиват 61% от редкоземните метали в света, а рафинериите и производителите в страната преработват 92% от глобалните обеми. Пекин доминира и при батериите, слънчевите панели и вятърните турбини – което дава власт над цените, рентабилността и достъпа до пазара.
„Не става въпрос само за готовността на Китай да ограничи достъпа до определени стоки, а и за обратната страна на монетата: Пекин може да наводни международните пазари с високо субсидирани продукти като електромобили и слънчеви панели. За Европа това е особено притеснително“, казва Найджъл Инкстер, бивш заместник-началник на MI6, сега съветник в Enodo Economics.
Често мерките се представят като бюрократични процедури – например лицензионни режими за износ или антидъмпингови и санитарни изисквания, както се случи с австралийско вино, ечемик и омари през 2020 г.
„Китай маскира такива действия като технически търговски спорове, но намерението е политическо, а резултатът е принуда“, коментира Джон Койн от Австралийския институт за стратегическа политика.
Тихи бойкоти, остри реакции
Пекин вече действа и по-открито: наскоро спря покупките на американска соя, сорго и говеждо месо. За фермерите в САЩ ударът е осезаем – през миналата година Китай е купил соя за 12,6 млрд. долара (приблизително 11,6 млрд. евро), а от май насам не е направил нови покупки.
Реакцията във Вашингтон варира: президентът Доналд Тръмп заплаши с мащабни мита, после отстъпи, а на 14 октомври определи тихия бойкот на соята като „икономически враждебен акт“, който изисква „отмъщение“.
В Обединеното кралство новите редкоземни ограничения съвпаднаха с твърдения, че съдебно производство срещу двама предполагаеми китайски шпиони е прекратено заради финансовата зависимост на Лондон от Пекин. Същевременно въпросът за ново китайско „суперпосолство“ в британската столица остава чувствителен.
Европа и България: бърза адаптация или зависимост
ЕС вече опитва да ограничи стратегическите зависимости чрез Акт за критичните суровини, който задава цели до 2030 г. за вътрешен добив, преработка и рециклиране, както и ограничение да не се разчита над 65% от един-единствен външен доставчик за всяка стратегическа суровина. Но изграждането на алтернативни доставки на редкоземни метали ще бъде скъпо и продължително.
За България и региона ефектът е пряк: автомобилните компоненти, електрониката и електротехниката – включително произвежданите в Тракия икономическа зона край Пловдив – разчитат на вносни магнити, акумулатори и редки метали. Забавяния или поскъпване могат да натиснат разходите и сроковете по поръчки към европейски и глобални клиенти.
Какво следва: устойчивост срещу принуда
„Ако наистина направим нещо, тогава след няколко години, когато изградйм устойчива верига за доставки на редкоземни метали, хората ще погледнат назад към този момент и ще кажат, че Китай е прекалил“, смята Джеймс Кинг.
„Честно казано, се съмнявам, че преследването на този случай ще има значително влияние върху готовността на Китай да търгува или да инвестира. И дори да има, вероятно ще е временно и обратимо“, добавя Найджъл Инкстер, като призовава съюзниците на Великобритания „да не се плашат“ и да засилят противодействието на шпионажа.
С втората по големина икономика в света, която демонстрира растяща увереност, и Америка на Тръмп, чиито приоритети се пренареждат, Европа – включително България – трябва бързо да изгради резервни възможности за критични суровини и компоненти, да диверсифицира доставките и да ускорява индустриалните инвестиции у дома.
Накратко
- Китай въвежда нови лицензионни режими върху износа на редкоземни метали и батерийни материали, засилвайки глобалното си влияние.
- „Един пояс, един път“ достига 1,3 трлн. долара (около 1,2 трилиона евро); само за полугодие – договори за 66 млрд. долара (около 61 млрд. евро) и инвестиции за 57 млрд. долара (около 52 млрд. евро).
- Китай осигурява 61% от добива и 92% от преработката на редкоземни метали; доминира при батерии и соларни панели.
- Пекин използва и „тихи бойкоти“ – спира покупките на американска соя (12,6 млрд. долара през миналата година – около 11,6 млрд. евро), сорго и говеждо.
- ЕС се стреми към стратегическа автономност чрез Акт за критичните суровини; преходът ще е скъп и дълъг.
- Българската индустрия, включително производители в Пловдив и региона, е изложена на риск заради зависимост от вносни компоненти.
