Европейският съюз планира до края на 2027 г. да изгради и интегрира т.нар. „стена от дронове“ като част от мрежово-базирана дронова способност, показва изтекло копие от предстоящата Пътна карта за отбранителна готовност 2030, която Европейската комисия официално ще представи в четвъртък. Документът е резултат от месеци разговори между Комисията и държавите членки за цялостно обновяване на отбранителната политика на съюза на фона на все по-агресивното поведение на Русия.
Какво предвижда пътната карта
Брюксел вече очерта девет приоритетни способности за спешни инвестиции — сред тях боеприпаси, дронови и противодронови технологии — и предложи група от четири общоевропейски флагмански проекта: „Наблюдение на източния фланг“, „Европейска стена от дронове“, „Въздушен отбранителен щит“ и „Космически отбранителен щит“.
Пътната карта за първи път внася конкретен график: инициативите по източния фланг и дроновата стена са определени като най-спешни. Дроновата стена трябва да е напълно функционална и интегрирана до края на 2027 г., а „Наблюдение на източния фланг“ — функционална до края на 2028 г.
„Противодронните способности ще бъдат проектирани като многослойна, технологично напреднала система с взаимно съвместими решения за откриване, проследяване и неутрализиране, както и способности за поразяване на наземни цели чрез дронови технологии за прецизни удари“, се посочва в документа на Европейската комисия.
„Противодронният капацитет трябва да бъде напълно съвместим и свързан между държавите членки, осигурявайки европейска осведоменост за ситуацията и способност да действаме заедно и да защитаваме критичната инфраструктура заедно с НАТО.“
Военна мобилност и координация с НАТО
Пътната карта дава по-голяма яснота и по темата за военната мобилност, която е определена като още една приоритетна област и ще бъде обект на отделен пакет мерки през следващия месец.
„До края на 2027 г. следва да бъде изградена общоевропейска зона за военна мобилност с хармонизирани правила и процедури и мрежа от сухопътни коридори, летища, пристанища и подпомагащи елементи, гарантиращи безпрепятственото придвижване на войски и техника в целия съюз, в тясна координация с НАТО“, гласи проектът.
В момента някои държави членки изискват до 45 дни за обработване на заявки от други страни в ЕС за придвижване на войски или военна техника през техни граници — срок, който новите правила целят да съкратят драстично.
Финансиране и общи поръчки
Инициативите на Комисията — включително заемната схема за отбрана SAFE — са насочени към стимулиране на съвместни поръчки и укрепване на Европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB). Очакването е това да понижи разходите, да ускори доставките и да подобри съвместимостта на въоръжените сили на държавите членки.
Пътната карта поставя и нови количествени цели: до края на 2027 г. държавите да организират най-малко 40% от отбранителните поръчки като съвместни, а до края на 2030 г. поне 60% от бюджетите за отбрана да бъдат насочени към EDTIB и Украйна.
Въпреки амбицията, документът не идентифицира нови източници на финансиране за ускорения отбранителен ръст, въпреки призивите на редица държави. Той повтаря, че в предложението за следващата Многогодишна финансова рамка се предвижда увеличение на финансирането за отбрана до 131 млрд. евро (EUR), като за военна мобилност са заделени 18 млрд. евро (EUR), спрямо 1,76 млрд. евро (EUR) в текущия бюджет.
Комисията отново настоява за напредък по Съюз за спестявания и инвестиции, който да улесни притока на частни средства в сектора, и акцентира върху допълнително финансиране от Европейската инвестиционна банка — включително „фонд от фондове“ от 1 млрд. евро (EUR) под формата на дялово финансиране за ускоряване на растежа на компании и проекти, свързани с отбраната, с цел той да бъде създаден преди края на годината.
Какво означава това за България
За България, като част от източния фланг на ЕС и НАТО, проектите за противодронна защита, въздушен щит и военна мобилност имат пряко значение. Мрежовият подход ще изисква съвместими радари, средства за радиоелектронна борба, системи за откриване и неутрализация, както и по-добра защита на критичната инфраструктура по границите и крайбрежието. Въвеждането на коридори за военна мобилност ще съкрати процедурите за придвижване на съюзнически сили през страната, като повиши скоростта на реакция при кризи в Черноморския регион.
„Комисията ще представи пътната карта за отбранителна готовност 2030 в четвъртък“, се отбелязва в документа, като се подчертава, че инициативите са разработени „в тясно сътрудничество с държавите членки“.
Накратко
- До края на 2027 г. ЕС цели напълно функционална и мрежово интегрирана „стена от дронове“.
- „Наблюдение на източния фланг“ се планира да е функционална до края на 2028 г.
- Четири флагмански проекта: Европейска стена от дронове; Наблюдение на източния фланг; Въздушен отбранителен щит; Космически отбранителен щит.
- Военна мобилност: общоевропейска зона с хармонизирани правила до края на 2027 г.; сега някои държави чакат до 45 дни за разрешения.
- Общи поръчки: минимум 40% до края на 2027 г.; 60% от бюджетите към EDTIB и Украйна до края на 2030 г.
- Финансиране: до 131 млрд. евро (EUR) за отбрана; 18 млрд. евро (EUR) за мобилност срещу 1,76 млрд. евро (EUR) в текущия бюджет.
- ЕИБ подготвя „фонд от фондове“ от 1 млрд. евро (EUR) за отбранителни компании и проекти; акцент върху частните инвестиции чрез Съюза за спестявания и инвестиции.
