За първи път темата за климатната дезинформация и информационната цялост е официално на масата на ООН. COP30 започна в понеделник в амазонския Белем, където президентът на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва призова световните лидери да „победят“ отричащите кризата.
„Живеем в епоха, в която мракобесници отхвърлят научните доказателства и атакуват институциите. Време е да нанесем още едно поражение на отрицанието“, заяви Луиз Инасиу Лула да Силва, добавяйки, че COP30 ще бъде „COP на истината“ във време на „фалшиви новини и манипулации“.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също постави в центъра борбата срещу климатната дезинформация преди форума. Той подчерта, че светът трябва да се противопостави на заблуди и дезинформация, онлайн тормоз и „зелено пране“.
„Учените и изследователите никога не бива да се страхуват да казват истината“, заяви Антониу Гутериш.
В рамките на срещата в Белем в сряда Глобалната инициатива за информационна цялост относно изменението на климата представи своята Декларация за информационна цялост по изменението на климата. За първи път държави поемат формален ангажимент да защитават информационната среда и да противодействат на дезинформацията за климата.
Защо това има значение
„Светът е на критичен кръстопът, където две от най-наболелите предизвикателства на човечеството опасно се преплитат“ – предупреди Шарлот Скадън, старши съветник по информационната цялост към Дирекция „Глобални комуникации“ на ООН, при представянето на декларацията.
„Липсата на доверие в информацията е дълбоко тревожна тенденция. Изменението на климата се използва като оръжие за поляризация на цели общества и подкопаване на демократичните процеси. Печелившите в тази икономика на дезинформацията са интересите на изкопаемите горива, определени политически актьори и онлайн инфлуенсъри, които монетизират възмущение и лъжи.“
По данни на мрежата Climate Action Against Disinformation и Обсерваторията за информационна цялост климатната дезинформация рязко се е увеличила преди COP30 – отчетен е ръст от 267 процента на свързани с COP публикации с невярно или подвеждащо съдържание за периода юли–септември тази година. Ключови думи, свързани с климатната среща на ООН, са се появили 14 000 пъти редом до думи като „провал“, „катастрофа“, „бедствие“ и „шега“.
Същия ден стотици граждански организации, представители на коренните народи, личности и световни лидери публикуваха отворено писмо с призив националните правителства да подкрепят силно, амбициозно и задължително решение на COP30 за защита на информационната цялост. Сред подписалите са архитектът на Парижкото споразумение Кристиана Фигерес, Лоранс Тубиана от Европейската климатична фондация, Climate Action Network International и 350.org.
В писмото се казва, че деградацията и „замърсяването“ на информационната екосистема не е просто климатична криза, а „многостранна глобална извънредна ситуация“. Посочени са и резултати от проучвания на Международния панел за информационната среда (IPIE) и Мрежата за социални науки за климата, според които организирани действия за възпрепятстване на климатичните политики „активно забавят отговора на човечеството на кризата, саботират международното сътрудничество, правят целите на Парижкото споразумение недостижими и излагат живота на милиони на риск“.
Какво точно поемат като ангажимент държавите
Подписалите декларацията държави се задължават да се борят с невярна и подвеждаща информация за климата чрез шест основни ангажимента: да гарантират точност на климатичната информация при едновременно опазване на свободата на изразяване; да подкрепят независимите медии за коректно отразяване на околната среда; да осигурят достъпност на базирана на доказателства информация за всички; да развият капацитет за разпознаване на заплахите за информационната цялост; да привлекат частния сектор към стандарти за информационна почтеност в бизнес практиките; и да гарантират прозрачни, съобразени с правата на човека рекламни практики.
„С подкрепата на тази Декларация потвърждаваме споделената си отговорност да гарантираме, че обществата по света разполагат със знанието и информацията, от които се нуждаят, за да действат неотложно и решително пред лицето на климатичната криза“, се казва в заключението на документа.
Досега декларацията е подписана от 12 държави – Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Швеция и Уругвай.
Коя е Глобалната инициатива за информационна цялост по климата
Глобалната инициатива за информационна цялост относно изменението на климата е партньорство между правителството на Бразилия, ООН и ЮНЕСКО, създадено да противодейства на климатната дезинформация. Тя бе обявена на Срещата на лидерите от Г-20 в Рио де Жанейро през ноември 2024 г.
„Без достъп до надеждна информация за климатичните нарушения не можем да се надяваме да ги преодолеем“, заяви генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле при старта на инициативата. „Чрез тази инициатива ще подкрепяме журналистите и изследователите, които разследват климатични теми – понякога с голям риск за себе си – и ще се борим с климатичната дезинформация, която вилнее в социалните мрежи.“
Инициативата се подкрепя от държави като Бразилия, Чили, Дания, Франция, Мароко, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Уругвай. Наскоро се присъединиха още четири – Белгия, Канада, Финландия и Германия, с което общият брой участващи държави достигна 13.
Какво означава това за България и региона
Ангажиментите от Белем са сигнал към институции, медии и технологични компании и у нас: информационната среда е ключова част от климатичната политика. Подкрепата за независима журналистика, прозрачната реклама, обучението за медийна грамотност и достъпът до проверена, базирана на доказателства информация са инструменти, които могат да ограничат ефекта от дезинформацията и в България – от Пловдив до най-малките общности.
На кратко
- За първи път на COP30 темите „климатна дезинформация“ и „информационна цялост“ влизат в официалния дневен ред на ООН.
- Луиз Инасиу Лула да Силва и Антониу Гутериш призоваха за фронт срещу отричането, заблудите и „зеленото пране“.
- Представена е Декларация за информационна цялост; засега я подкрепят 12 държави: Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Швеция и Уругвай.
- Доклад отчита 267% ръст на дезинформацията, свързана с COP, между юли и септември; ключови думи за срещата са се появили 14 000 пъти до негативни квалификации.
- Глобалната инициатива е партньорство на Бразилия, ООН и ЮНЕСКО; стартирало на Г-20 през ноември 2024 г.; общо 13 държави участват.
- Ангажиментите включват точна информация при защита на свободата на изразяване, подкрепа за независими медии и прозрачни, съобразени с правата на човека рекламни практики.
