Студенти по българска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ помагат на пациенти, преживели инсулт, да възстановят речта си в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Инициативата, която стъпва върху дисциплината „Невролингвистика“, върви втора поредна година и вече показва осезаеми резултати за болните и техните семейства.
Какво прави невролингвистиката на леглото на пациента
Инсултът е сред неврологичните заболявания с най-висока смъртност у нас, а оцелелите често остават с проблеми в движението и речта. При тях умението да назовават, да формулират мисъл и да общуват изисква целенасочена рехабилитация, водена съвместно от медици и езиковеди.
доц. Мария Димитрова, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“: „Химичните, хеморагичните инсулти, които доста често засягат и млади пациенти, водят до засягане по една или друга причина на говора, съответно след това трябва да започне и такъв тип рехабилитация, която да включва работа със афазиолог.“
Тук студентите влизат в екип с лекарите, за да изработят упражнения според степента на увреждане – от разпознаване на предмети и действие с глаголи до възстановяване на разказната реч.
доц. д-р Владислав Миланов, езиковед и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“: „Тук е много важно в зависимост от степента на увреждане, лекарите да ни подскажат каква част от функциите на мозъка са нарушени, какво можем да възстановим, до каква степен да натоварим този човек, за да не преминем границите. За нас със вас е лесно да кажем искаме чаша вода, да кажем на близките си колко ги обичаме, но човек, който е загубил своите речеви, говорни способности, се нуждае от подкрепа.“
В болничната стая: първите думи след инсулт
Работата често започва с ориентиращи въпроси и постепенно преминава към изречения и свободна реч. Кратък откъс от сесия показва първите уверени стъпки:
„Знаете ли сега в коя болница ви лекуваме? Тази неприятна миастения.“
— „Да, в „Пирогов“.“
„На кой етаж сме тука?“
— „Първият.“
Тези малки победи връщат увереността – и на пациентите, и на техните близки.
Млади специалисти, голяма отговорност
За бъдещите филолози тази практика е сериозно предизвикателство – съчетава медицина, невроанатомия и езикознание, а към това добавя и силна емоционална тежест.
Кристина Камбурова, студентка „Българска филология“, трети курс: „Дисциплината е много свързана с медицината, с невроанатомията, и това за нас представлява трудност като хора, които се занимаваме с език и с литература, но определено си струва.“
Ивелин Крумов, студент „Българска филология“, първи курс: „Идеята, че можеш по някакъв начин да им помогнеш, олекотява цялата работа безспорно.“
доц. д-р Владислав Миланов, СУ „Св. Климент Охридски“: „Нашите студенти не са лекари, които имат тази изградена професионална защита в работата с пациенти, нашите студенти често се разплакват, когато общуват с такива пациенти, защото емоционалността на филолога надделява.“
Перспектива: повече участие, по-голям ефект
Обучението и клиничната практика вървят за втора поредна година. При по-голям интерес екипите планират да разширят обхвата на проекта, за да достигнат до повече пациенти. Специалистите подчертават, че ранният старт на езиковата рехабилитация, редовните занимания и последователната подкрепа на близките значимо увеличават шансовете за възстановяване.
На кратко
- Къде: УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София.
- Кой: Студенти филолози от СУ „Св. Климент Охридски“, дисциплина „Невролингвистика“.
- Как: Съвместна работа с невролози и афазиолог; индивидуални упражнения според увреждането.
- Защо: Инсултът често води до загуба на реч; ранната рехабилитация връща комуникацията.
- Перспектива: Проектът се провежда втора година и може да бъде разширен при по-голям интерес.
