Хокайдо – островът на млякото, лавандулата и зимните фестивали – се превръща в строителна площадка за високотехнологични мечти. Япония влага милиарди, за да го превърне в глобален център за напреднали полупроводници и да върне страната в челото на световната чип индустрия, оценявана на близо $600 млрд. (прибл. 552 млрд. евро).
Rapidus – амбицията на Япония в 2nm ерата
В сърцето на тази офанзива е Rapidus – компания, подкрепена от японското правителство и гиганти като Toyota, SoftBank и Sony. Създадена в партньорство с IBM, Rapidus вече е набрала милиарди и получи държавно финансиране от $12 млрд. (прибл. 11 млрд. евро) за изграждане на първата от десетилетия насам напреднала полупроводникова фабрика в малкия град Читосе на Хокайдо.
Изборът на локация не е случаен: достъп до чиста вода, стабилна електроинфраструктура и по-нисък сеизмичен риск в сравнение с други части на Япония. Главният изпълнителен директор Ацуйоши Коике подчертава и стремежа обектът да „диша“ с природата – дизайнът предвижда покривът да бъде покрит с трева, в синхрон с пейзажа на Хокайдо.
Ключов етап настъпи с доставката на EUV литографска система от нидерландската ASML. Тази свръхпрецизна машина позволи на Rapidus да произведе прототипни транзистори по 2nm – постижение, което поставя компанията редом до TSMC и Samsung. Intel не гони 2nm, а планира да прескочи от 7nm директно към 1.8nm.
„Успяхме да произведем 2nm прототип за първи път в Япония и с безпрецедентна за страната и света скорост“, каза Ацуйоши Коике, отдавайки успеха на партньорството с IBM.
По думите му сътрудничествата с глобални лидери са критично важни за придобиване на технологии от най-висок клас.
Скептиците: финансиране, добив и клиенти
Rapidus цели масово производство на 2nm до 2027 г. Истинското изпитание ще бъдат добивът (yield) и качеството – зоните, където Тайван и Южна Корея водят. В доклад от 2024 г. Службата за макроикономически изследвания на АСЕАН+3 (AMRO) отбелязва, че въпреки субсидиите и вноските на консорциума, недостигът на средства остава.
„Финансирането изостава от очакваните 5 трилиона йени (прибл. 29 млрд. евро), нужни за старт на масовото производство“, посочва AMRO.
Критичен е и коментар от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS):
„Rapidus няма опит в производството на напреднали чипове и до момента няма индикации, че ще получи реално ноу-хау за такова начинание от компании с нужния опит (т.е. TSMC и Samsung).“
Предизвикателство ще бъде и откриването на клиенти – Samsung и TSMC имат дългогодишни отношения с водещи световни производители на електроника.
Изгубените десетилетия и голямото завръщане
След дълга пауза Япония се връща с мащабни инвестиции: между 2020 г. и началото на 2024 г. правителството вложи $27 млрд. (прибл. 25 млрд. евро) в чип индустрията, а в края на 2024 г. обяви пакет от $65 млрд. (прибл. 60 млрд. евро) за изкуствен интелект и полупроводници. Това е значителен ангажимент, надхвърлящ относителния размер на американските мерки спрямо БВП.
Контекстът е болезнен: преди 40 години Япония произвеждаше над половината от световните полупроводници, а днес – малко над 10%. По думите на Наоюки Йошино, професор емeритус в Университета Кейо, страната изостава през 80-те заради търговските напрежения и неспособността да поддържа постоянни субсидии, което отслабва местните компании спрямо Тайван и Южна Корея.
Икономическите предизвикателства натежават: застаряващо население, свиваща се работна сила и бюджет, в който над една трета отива за социални разходи за възрастни. Допълнителен проблем е дефицитът от около 40 000 инженери в секторa. Rapidus работи с Университета в Хокайдо и други партньори за обучение, но признава, че ще разчита сериозно на чуждестранни специалисти – тема, която среща слаб обществен консенсус.
Въпреки това Коике е уверен:
„Националното правителство и местната власт са обединени в подкрепата ни, за да съживим индустрията отново.“
Как се гради екосистема: от Кюшу до Хокайдо
Държавният тласък вече привлича глобални играчи. TSMC произвежда 12–28nm в Кумамото на остров Кюшу, което преобрази местната икономика – нови доставчици, по-високи заплати, инфраструктура и услуги. През октомври тази година компанията започна строеж на втори завод, който трябва да стартира до края на 2027 г.
Паралелно местни шампиони получават подкрепа: Kioxia разшири фабриките си в Йоккаичи и Китаками, Toshiba изгради нова в Ишикава, а ROHM е определена като производител на критични продукти по рамката за икономическа сигурност на Токио. Американската Micron ще получи $3.63 млрд. (прибл. 3.34 млрд. евро) за разрастване на мощности в Хирошима, а Samsung строи изследователски център в Йокохама.
И Хокайдо набира скорост: ASML и Tokyo Electron вече отвориха офиси в Читосе, след като Rapidus започна изграждането на производствената площадка там.
„Това ще изгради форма на глобална екосистема, в която работим заедно, за да произвеждаме полупроводници, които допринасят за света“, заяви Ацуйоши Коике.
„Скоростта е нашето оръжие“
Rapidus няма да търси директен сблъсък със световните гиганти, а ниша в бързото производство на персонализирани чипове за клиенти с кратки срокове.
„TSMC води света, с Intel и Samsung непосредствено след нея. Нашето предимство е скоростта – можем да произвеждаме и доставяме чипове три до четири пъти по-бързо от всеки друг. Тази скорост ни дава предимство в глобалната надпревара“, каза Ацуйоши Коике.
Големият залог на Токио
Скокът в търсенето, подхранен от изкуствения интелект, и желанието на японските автомобилни производители да имат по-надеждни локални доставки по цялата веригата – от суровини до готови чипове – тласкат държавата към стратегическа самостоятелност. Контролът върху производството на чипове се разглежда като въпрос на национална сигурност, особено на фона на геополитическите напрежения между Китай и Тайван.
„Искаме отново да предлагаме продукти от Япония – мощни и с нова стойност“, казва Ацуйоши Коике.
Инвестицията в Rapidus е високорисков залог, но според анализатори това може да е най-добрият шанс на Япония да изгради домaшна екосистема за напреднали чипове и да се върне сред факторите на глобалния пазар.
Обобщение
- Япония инвестира $12 млрд. (прибл. 11 млрд. евро) в Rapidus за фабрика в Читосе, Хокайдо.
- Rapidus произведе 2nm прототип с помощта на ASML EUV и партньорство с IBM.
- Цел: масово производство до 2027 г.; предизвикателства: добив, качество, клиенти и финансиране.
- Нужни са още средства – 5 трилиона йени (прибл. 29 млрд. евро) за старт на масовото производство, според AMRO.
- CSIS предупреждава: Rapidus няма опит в напреднали чипове и достъп до ключово ноу-хау.
- Държавните програми: $27 млрд. (прибл. 25 млрд. евро) от 2020–2024 г. и нов пакет от $65 млрд. (прибл. 60 млрд. евро) за ИИ и чипове.
- Екосистемата расте: TSMC произвежда 12–28nm в Кумамото и строи втори завод; Kioxia, Toshiba, ROHM, Micron и Samsung разширяват в Япония.
- Критични рискове: застаряване, дефицит от ~40 000 инженери, обществена резервираност към чужди кадри.
- Стратегията на Rapidus: персонализирани чипове с бърза доставка като конкурентно предимство.
