Великобритания отново влиза в ожесточен спор – този път за национална дигитална идентичност. След като премиерът Киър Стармър заяви през септември, че цифрова карта може да бъде въведена до 2029 г., общественият дебат се нажежи: подкрепата се стопи, критиците се активизираха, а социалните мрежи заляха с подвеждащи видеа и твърдения.
Какво планира правителството
Кабинетът в Лондон настоява, че цифровата идентичност няма да бъде задължителна и няма да криминализира отказа от използването ѝ. По думите на правителствен говорител системата трябва да даде на гражданите по-голям контрол върху личните им данни и да улесни достъпа до публични услуги, както и проверките за право на работа.
„Тези твърдения нямат фактическа основа. Дигиталната идентичност няма да бъде задължителна, а отказът от нея няма да е престъпление“, заяви говорител на британското правителство.
Уточнява се и че не се предвижда въвеждане на ограничителни режими, свързани с ваксинационен статус, пътувания или покупки – страховете, които се раздухват онлайн, се отхвърлят от властите като неоснователни.
Обществената реакция: подкрепата спада
Въпреки уверенията, темата остава силно противоречива в държава, която е сред малкото в Европа без национална лична карта и където идеята традиционно среща съпротива. След изявлението на Киър Стармър, проучване от края на септември отчита 45% несъгласни и 31% подкрепящи инициативата – при 53% одобрение в края на 2024 г. Междувременно почти три милиона души подписаха петиция срещу проекта, което принуди парламентът да насрочи дебат на 8 декември в Уестминстър Хол.
Силки Карло, директор на организацията за граждански свободи „Big Brother Watch“, подчертава, че въпросът е в ядрото на политическия дневен ред:
„Това не е тема от периферията, а ключов политически въпрос, който тревожи дори хора във висшите ешелони на властта“, каза Силки Карло.
Райън Уейн, изпълнителен директор по политика в института „Тони Блеър“, призовава кабинетът да излезе с по-мащабно обяснение:
„Правителството трябва да представи по-широка аргументация в подкрепа на проекта, иначе се създава вакуум, запълван от хора, склонни да тълкуват дори добрите намерения по най-негативния начин“, посочи Райън Уейн.
Какво казват критиците
Сред най-острите опоненти е лидерът на антимигрантската партия „Реформ“ Найджъл Фараж. Той предупреждава, че към системата може да се добави медицинска информация и неваксинираните да станат „второкласни граждани“.
„Скоро към картата ще бъде добавена и медицинска информация, а неваксинираните ще се превърнат във второкласни граждани“, твърди Найджъл Фараж.
Коментаторът и лекар Рене Хоендеркамп също изразява опасения, че системата може да се използва за санкции:
„Всеки, който каже нещо нередно, рискува да бъде изключен – без възможност за пътуване, кола, покупки или нормален живот“, казва Рене Хоендеркамп.
Правителството отхвърля тези твърдения като спекулации, без доказателства, и подчертава, че подобни функции не са част от проекта.
Мрежите и дезинформацията
В платформата TikTok се разпространиха видеа, генерирани с изкуствен интелект, които показват масови протести в центъра на Лондон. Кадрите събират милиони гледания, макар реалните демонстрации да са значително по-малки. Част от противниците на цифровата идентичност вече се отличиха по време на кампаниите срещу здравните ограничения и сега пренасят същите наративи – включително кадри от 2022 г. с QR кодове за тестове за Covid в Китай, придружени с внушения за „какво става, когато кажеш не“.
Протести, лица и послания
Известният британски конспиративен теоретик Дейвид Айк се включи в протест в Лондон през октомври, на който участваха стотици. Организаторката Фиона Хайн, студентка по право, арестувана по-рано на антилокдаун демонстрации, заяви, че каузата е за свобода и личен избор.
„Борбата е изцяло за свободата и правото на избор“, каза Фиона Хайн, като повтори тезите, че международен „елит“ – включително Тони Блеър и Клаус Шваб – движи проекта, за да превърне хората в „роботи и работни пчели“.
Тези твърдения се посочват от експерти като конспиративни и без доказателства.
Контекст: от Блеър до днес
Дебатът за идентификацията не е нов на Острова. В края на 2000-те години беше въведена система за лични карти, инициирана при правителството на Тони Блеър, но тя бе отменена от коалиционния кабинет през 2010 г., а регистърът – унищожен през 2011 г. Днес властите отново търсят дигитални решения срещу измами и за по-бърз достъп до услуги, без да налагат задължителност. В повечето европейски държави националната идентификация – физическа или цифрова – е ежедневие, но британската традиция към по-ограничена държавна намеса поддържа скептицизма.
Какво означава за българите във Великобритания
За българските граждани, които живеят и работят в Обединеното кралство, евентуалната система може да улесни проверки за право на работа и достъп до услуги, като замени част от сегашните документи и кодове за споделяне. По план тя няма да бъде задължителна, а отказът от използването ѝ няма да се наказва. В същото време дебатът е в ход и детайлите – включително какви атрибути ще се съдържат и как ще се управлява достъпът до тях – ще се уточняват от парламента и регулаторите.
Накратко
- Срок и обхват: Премиерът Киър Стармър заяви, че дигитална карта може да бъде въведена до 2029 г., като използването ѝ няма да е задължително.
- Обществена подкрепа: След септемврийското изявление – 45% против и 31% „за“, при 53% одобрение в края на 2024 г.
- Граждански натиск: Почти 3 милиона подписа срещу проекта доведоха до дебат на 8 декември в Уестминстър Хол.
- Позиция на правителството: Отричат ограничения, свързани с ваксинации, пътуване и покупки; заявяват по-голям контрол за гражданите върху данните им.
- Критики и дезинформация: Политици и коментатори предупреждават за „второкласни граждани“ и изключване от услуги; в TikTok се разпространяват манипулирани видеа.
- Контекст: Предишната система за лични карти бе отменена през 2010 г., а регистърът – унищожен през 2011 г.; сега дебатът се завръща в цифров вид.
