Ключови тенденции и числа
По данни на ФАО, морският риболов, заедно с развъждането в солени и полусолени крайбрежни води, осигурява около 2,06 милиона тона храна годишно на стойност 21,5 милиарда щатски долара (≈19,8 млрд. евро) и поддържа 1,17 милиона работни места в региона.
Прекомерният улов е намалял с 50% от 2013 г., а делът на запасите, експлоатирани в устойчиви граници, се е удвоил благодарение на по-строго управление и мерки срещу свръхексплоатацията.
Въпреки това 52% от оценените рибни запаси остават прекомерно експлоатирани. Продължава и нежеланият улов на уязвими видове – акули и морски костенурки – особено в части от Централното и Източното Средиземноморие и в Адриатическо море.
Къде се лови най-много
През 2023 г. рибарите в Средиземно и Черно море са уловили около 1,12 милиона тона дива риба и други морски организми – 13% повече спрямо 2022 г., като общото равнище остава приблизително стабилно през последното десетилетие. Турция е водещата риболовна държава в региона с около 31% от улова и 17% от капацитета на флота, следвана от Италия и Гърция.
Какво казва ФАО
ФАО подчертава, че устойчивото управление и научният подход носят резултати, но са нужни постоянни усилия за да се закрепи тенденцията на възстановяване.
„(Рибните) запаси все още не са на нивото, където бихме искали да бъдат, но започват да се възстановяват благодарение на научно обосновано управление и силно участие на заинтересованите страни. Междувременно аквакултурите показват, че могат да помогнат да се посрещне бъдещото търсене на храни от водни ресурси“ – заяви Мануел Баранхе, помощник генерален директор на ФАО и директор на отдела за рибарство и аквакултури.
Ролята и рисковете пред аквакултурите
Аквакултурите в региона са произвели 2,97 милиона тона храна през 2023 г. на стойност 9,3 милиарда щатски долара (≈8,6 млрд. евро), от които около 940 000 тона идват от развъждане в солени или полусолени води.
Секторът обаче е под натиск от морски горещи вълни, огнища на болести, нашествие на нетипични видове, както и от сложни лицензионни и правни изисквания, които възпират инвестициите – особено за малките производители.
Перспектива до 2050 г. и значение за България
За да достигне регионът средното глобално потребление на храни от воден произход от 20,7 кг на човек (ниво от 2022 г.) и да посрещне търсенето до 2050 г., общото производство трябва да нарасне с между 14% и 29%, сочи ФАО.
За Черно море и България това означава продължаване на научнообоснованите квоти, по-строг контрол на прилова и защита на ключови местообитания. Укрепването на наблюдението, подобряването на селективността на уредите и насърчаването на устойчиви аквакултури са сред мерките, които могат да намалят натиска върху дивите запаси и да гарантират стабилен поминък за рибарските общности по българското Черноморие.
Обобщение
- Прекомерният улов в Средиземно и Черно море е намалял с 50% от 2013 г., но 52% от запасите остават свръхексплоатирани.
- Морски риболов + крайбрежни аквакултури: 2,06 млн. тона, 21,5 млрд. щ.д. (≈19,8 млрд. евро), 1,17 млн. работни места.
- През 2023 г. уловът достига 1,12 млн. тона – ръст от 13% спрямо 2022 г.; Турция води с 31% от улова и 17% от флота.
- Аквакултурите произвеждат 2,97 млн. тона на стойност 9,3 млрд. щ.д. (≈8,6 млрд. евро); 940 хил. тона са от солени/полусолени води.
- Климатични горещи вълни, болести, инвазивни видове и сложни регулации са ключови заплахи за сектора.
- До 2050 г. производството трябва да нарасне с 14–29%, за да достигне 20,7 кг водни храни на човек годишно.
