Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 12,5% на годишна база до 54,93 млрд. евро (EUR) към края на септември 2025 г., показват предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към същия месец на 2024 г. външният дълг е бил 48,83 млрд. евро (EUR) – с 6,09 млрд. евро (EUR) по-малко.
Делът на брутния външен дълг спрямо прогнозния БВП достига 48,9%, при 46,6% година по-рано. Увеличението идва както от държавния сектор, така и от банковата система и реалната икономика.
Как се мени структурата по матуритет
Към края на септември 2025 г. краткосрочните задължения са 10,198 млрд. евро (EUR), или 18,6% от брутния дълг и 9,1% от БВП. Те се увеличават с 821,1 млн. евро (EUR), или 8,8% на годишна база (спрямо 9,377 млрд. евро, 19,2% от дълга и 9% от БВП към септември 2024 г.).
Дългосрочните задължения достигат 44,736 млрд. евро (EUR), което е 81,4% от брутния дълг и 39,8% от БВП, с ръст от 5,275 млрд. евро (EUR), или 13,4% спрямо края на септември 2024 г. (39,461 млрд. евро, 80,8% от дълга, 37,7% от БВП).
От общите задължения 35,836 млрд. евро (EUR), или 65,2%, са с остатъчен матуритет над една година – знак за преобладаващо по-устойчива, дългосрочна структура на финансирането.
В каква валута е дългът
Деноминираните в евро (EUR) задължения са 81,6% от общия брутен външен дълг, при 78,5% година по-рано. Това ограничава валутния риск за икономическите агенти и съответства на дълбоката интеграция на страната във финансирането в единната валута.
Кои сектори движат увеличението
Държавно управление: 17,450 млрд. евро (EUR), или 15,5% от БВП към края на септември 2025 г. Увеличението спрямо септември 2024 г. (13,301 млрд. евро, 12,7% от БВП) е 4,149 млрд. евро (EUR), или 31,2%. Делът на държавния дълг в структурата на външния дълг е най-значителен – 31,8% (при 27,2% година по-рано).
Централна банка: 1,907 млрд. евро (EUR), или 1,7% от БВП, като намалението спрямо година по-рано е 85,1 млн. евро (EUR), или 4,3% (при 1,992 млрд. евро, 1,9% от БВП).
Други парично-финансови институции (банки): 9,688 млрд. евро (EUR), еквивалент на 8,6% от БВП. Ръстът на годишна база е 2,080 млрд. евро (EUR), или 27,4% (спрямо 7,607 млрд. евро, 7,3% от БВП).
Други сектори (реална икономика): 13,071 млрд. евро (EUR), или 11,6% от БВП, с ръст от 414,9 млн. евро (EUR), или 3,3% спрямо същия месец на предходната година (12,656 млрд. евро, 12,1% от БВП).
Вътрешнофирмено кредитиране: 12,816 млрд. евро (EUR), или 11,4% от БВП – понижение от 464,2 млн. евро (EUR), или 3,5% спрямо края на септември 2024 г. (13,281 млрд. евро, 12,7% от БВП).
Какво означава това за икономиката и бизнеса
Повишението на външния дълг отразява активност на държавата и банковия сектор на международните пазари, както и по-високи нужди от капитал в реалната икономика. По-високият дял на евро (EUR) в структурата намалява валутната експозиция, но увеличеният дял спрямо БВП подсказва и по-висок общ брутен външен ангажимент на икономиката.
За бизнеса и общините, включително в Пловдив и региона, това означава среда с по-добър достъп до външно финансиране, но и необходимост от внимателно управление на лихвения и падежния риск, особено при краткосрочните задължения.
Предварителните данни подлежат на ревизия.
Това уточняват от Българската народна банка, която традиционно ревизира месечните си статистики при постъпване на допълнителна информация.
На кратко
- Общо: Брутен външен дълг 54,93 млрд. евро (EUR), ръст 12,5% на годишна база.
- Спрямо БВП: 48,9% от прогнозния БВП (46,6% преди година).
- Матуитет: Краткосрочни 10,198 млрд. евро (EUR) (+8,8%); дългосрочни 44,736 млрд. евро (EUR) (+13,4%); 65,2% с падеж над 1 година.
- Валута: 81,6% от дълга е в евро (EUR) (78,5% година по-рано).
- По сектори: Държавно управление 17,450 млрд. евро (EUR) (+31,2%); Централна банка 1,907 млрд. евро (EUR) (-4,3%); Банки 9,688 млрд. евро (EUR) (+27,4%); Други сектори 13,071 млрд. евро (EUR) (+3,3%).
- Вътрешнофирмено кредитиране: 12,816 млрд. евро (EUR), спад с 464,2 млн. евро (EUR) (-3,5%).
