„Никога досега не е приеман толкова сложен и всеобхватен закон“ – така отговорният редактор в дирекция „Икономика“ на Българската телеграфна агенция Бойчо Попов описва Европейския акт за изкуствения интелект, приет през март 2024 г. Той говори в новия подкаст „ЕС право БГ“, посветен на транспонирането и прилагането на европейското законодателство у нас.
Регулациите като парапет, а не спирачка
Попов, който от години следи развитието на изкуствения интелект, прави ярка метафора за ролята на правилата в бързо променящата се цифрова среда.
„Всяка една регулация не е спирачка, а по-скоро служи като парапет, без който в противен случай има опасност всички да паднем от ръба“.
По думите му законът за ИИ срещна критики от част от големите технологични компании, че е твърде стриктен и рискува Европа да изостане спрямо САЩ и Китай. „Това вероятно е и една от причините да се направи крачка назад с неговото въвеждане“, допълва той.
Защо е нужен актът за ИИ – и защо е поетапен
Европейският съюз първи в света създаде цялостна рамка за ИИ – подобно на това, което направи с Общия регламент за защита на данните (GDPR). Актът влиза в сила поетапно, като първо се въвеждат най-спешните мерки срещу неприемливи практики.
В целия ЕС, включително в България, законово е невъзможно оценяване на гражданите на база социален статус – практика, прилагана в други части на света и определяна от Европа като недемократична. Забранено е и масовото биометрично проследяване. Регламентът стъпва на риск-базиран подход с четири категории: „неприемлив“, „висок“, „ограничен“ и „минимален“ риск, което гарантира обхват на практически всички ключови сфери на икономиката и обществото.
Попов подчертава, че технологиите – и не само ИИ – обикновено изпреварват законодателството. Той припомня уроците от платформената икономика, където решения като „Юбер“ и „Еърбиенби“ се развиха по-бързо от правилата. И предупреждава:
„Технологиите – това важи и за България – не чакат никого и ако държавата се бави, бизнесът ще смени държавата и ще отиде на друго място“.
Следващи стъпки: надзор, тестови лаборатории и сертификация
На един от следващите етапи предстои решаване на ключови въпроси – създаване на национални надзорни органи, лаборатории за тестване във всички държави членки и единни стандарти за сертификация.
„Очаква се в цялост актът за ИИ да бъде завършен след две години. Ако сроковете се скъсят, регулациите ще се провалят – поради прекомерна тежест за малкия бизнес и недостиг на държавен капацитет“.
Според Попов това обяснява защо държавите „бързат бавно“ – навсякъде има известно забавяне, за да не се натовари прекомерно икономиката и администрацията.
България: кой отговаря и какво вече се прави
За прилагането на закона у нас отговаря Министерството на електронното управление, което координира процеса заедно с други ведомства. Работи и общоевропейска служба с участие на български експерти от различни институции, която заседава веднъж месечно.
Попов очертава и стратегически напредък: България вече е част от европейската инфраструктура за ИИ. В София Тех Парк се създава „фабрика за изкуствен интелект“ с национално финансиране от 90 милиона лева (около 46 млн. евро), като останалите 50 процента идват от Европейския съюз. Сърцето на проекта е супермодерният компютър Discoverer++ – уникален за Балканите и Източна Европа.
„Това е де факто минифабрика – там няма да се изграждат продукти, а висококвалифицирани услуги. Втората фаза е предоставянето на електронни услуги на едно гише – не от чиновник, а от изкуствен интелект“.
Предизвикателствата: кадри, енергия, компоненти
Едно от най-големите препятствия е недостигът на специалисти – необходими са не само инженери, а и експерти по данни, киберсигурност, етика и регулаторно съответствие. Инфраструктурата за ИИ остава енергоемка, което прави цената на електроенергията чувствителен фактор. Допълнително тежат и ограниченията за внос на компоненти от Съединените щати.
Нужен ли е национален закон
В Народното събрание вече е внесен законопроект за прилагането на Европейския акт за изкуствения интелект. Попов аргументира защо той е необходим:
„Европейският закон задава рамката, но държавите трябва сами да определят конкретното прилагане. Национален закон е нужен, за да посочи кой орган контролира, кой въвежда глобите, точните процедури и – при нужда – допълнителни национални категории риск“.
Какво означава това за бизнеса и администрацията
За компаниите в Пловдив и страната приоритет е да картографират системите си с ИИ, да оценят рисковете и да планират съответствие с бъдещите изисквания. Полезни стъпки са управление на данните, прозрачност на алгоритмите, киберсигурност и подготовка за одитируеми процеси. За администрацията – своевременно изграждане на капацитет, тестови среди и координация между регулаторите.
На кратко
- Европейският акт за ИИ е първи по рода си и влиза поетапно; забранява социално оценяване и масово биометрично проследяване.
- Бойчо Попов (БТА): „Регулациите са парапет, а не спирачка“; технологиите не чакат никого.
- България изгражда „фабрика за ИИ“ в София Тех Парк: 90 млн. лв. (около 46 млн. евро) национално финансиране плюс 50% от ЕС; ключов е суперкомпютърът Discoverer++.
- Предизвикателства: недостиг на кадри, високи енергийни разходи, ограничения за внос на компоненти.
- Прилагане у нас: води го Министерството на електронното управление; работи и европейска служба с месечни заседания.
- Национален закон: нужен за яснота кой контролира, кои са процедурите и санкциите, и за евентуални допълнителни национални категории риск.
