Европейският съюз подготвя спешен „план Б“ за финансиране на Украйна, след като Белгия втвърди позицията си и практически блокира предложението за т.нар. „репарационен“ заем, обезпечен с имобилизирани руски активи. Работният вариант, обсъждан в Брюксел, предвижда набиране на средства на пазарите и превръщането им в безвъзмездна грантова помощ към Киев, която да покрие най-неотложните финансови и военни нужди през 2026 г.
Заемът срещу руските активи и защо Белгия е решаваща
Идеята за „репарационен“ заем цели канализиране на имобилизираните активи на Централната банка на Русия към Украйна. Голяма част от тези активи – около 185 милиарда евро (€185 млрд.) – се държат в Euroclear в Брюксел, което превръща Белгия в ключов фактор в преговорите.
Лидерите на ЕС планираха да постигнат принципно съгласие на срещата си на 18 декември. Вместо това, темата влезе в нова фаза след остра позиция на белгийския премиер Барт де Вевер.
Белгия „вдига летвата“: писмо до Урсула фон дер Лайен
В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Барт де Вевер определя схемата като „принципно погрешна“, пълна с правни и финансови рискове.
„Защо да навлизаме в неизследвани правни и финансови води с всички възможни последствия, ако това може да се избегне? Няма да ангажирам Белгия да поема самостоятелно рисковете и експозициите, които биха възникнали от опцията за репарационен заем.“
Белгийският премиер настоява за „правно обвързващи, безусловни, неотменими, на поискване, солидарни гаранции“, покриващи не само €185 млрд., но и потенциални последици като арбитражни разходи, лихви, пропуснати ползи, както и „количествено измерване на финансовото въздействие върху кредитния рейтинг на Централната банка на Русия“.
Допълнително, той иска пълно покритие за активите на Euroclear в „про-руски юрисдикции“, които могат да бъдат обект на ответни мерки от Кремъл.
„Някои може да смятат, че това е само теоретична експозиция. Тъкмо обратното – опасността е реална и вероятна.“
С тези условия одобрението на схемата става още по-трудно. Малко вероятно е лидерите да се явят през декември с много-милиардни гаранции, изчислени върху предпоставки. В някои държави-членки подобна конструкция би изисквала и парламентарно одобрение.
Спешен мостов модел за 2026 г. и ролята на МВФ
Възможното „мостово“ решение би запълнило временно финансирането чрез държавни гаранции или бюджета на ЕС. Но действащите бюджетни правила не позволяват заемане за трета страна, а промяната им изисква единодушие – трудна задача при твърдото противопоставяне на Унгария. Същата пречка стои и пред вариант с съвместен общ дълг за по-дългосрочна подкрепа.
Натискът е осезаем: Украйна очаква нова инжекция външна помощ най-късно през второто тримесечие на 2026 г. Допълнително, Международният валутен фонд подготвя програма за $8.1 милиарда (около €7.5 млрд.), за която са необходими твърди ангажименти от европейските съюзници за стабилност на макроикономическата рамка на Киев.
Говорителят на Европейската комисия Паула Пиньо описа процеса така:
„Това са неизследвани води, затова е легитимно да се задават въпроси и да се изразяват притеснения. Правим всичко възможно да ги адресираме по начин, който да вдъхне увереност и комфорт за всяко предложено решение.“
На въпрос дали Комисията е готова да заобиколи Белгия и да придвижи схемата с квалифицирано мнозинство, Пиньо отговори:
„Все още не сме там.“
Политическият пласт: „мирният процес“ и сигналите към Москва
В писмото си Барт де Вевер излиза отвъд правото и икономиката, предупреждавайки, че в този момент натиск за „репарационния“ заем може да подкопае усилията на Белия дом за постигане на мирно споразумение за прекратяване на войната.
„Прибързаното придвижване на предложената схема би означавало, като колатерална щета, че ЕС де факто възпрепятства постигането на евентуална мирна сделка.“
Той твърди още, че е „много вероятно“ Русия да не бъде обявена за „загубилата страна“ и да има право да си възстанови суверенното имущество под санкции. В такъв случай, предупреждава той, схемата ще се срути и европейските данъкоплатци ще платят сметката.
Позицията му контрастира с линията на други лидери. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви:
„Трябва бързо да постигнем подходящо споразумение най-късно на срещата на лидерите през декември, за да засилим преговорната си позиция и да изпратим нов сигнал на солидарност и подкрепа към Украйна.“
Урсула фон дер Лайен подчерта моралния аргумент „да накараме Русия да плати“, като допълни:
„За да бъда пределно ясна – не виждам сценарий, при който единствено европейските данъкоплатци ще платят сметката. Това също е неприемливо.“
Залогът: 28 точки за мир и предупреждения от Москва
Европейските столици бяха изненадани от 28-точков мирен проект, подготвен от американски и руски представители, което засили усилията на ЕС да затвърди единството си. Първоначалната версия предвиждаше спорен модел за използване на руските активи в полза на Вашингтон и Москва, но според дипломатически източници тази клауза е отпаднала след високопоставени разговори между САЩ и Украйна в Женева.
Часове преди писмото на Де Вевер, руският президент Владимир Путин предупреди, че посегателството върху средствата ще бъде „кражба на чужда собственост“. Според обсъжданата схема, Москва би могла да възстанови имобилизираните активи, ако се съгласи да компенсира Украйна за щетите от войната.
„Правителството на Руската федерация, по мое нареждане, разработва пакет от ответни мерки, в случай че това се случи.“
Скандал в Киев и какво следва в ЕС
Дебатът в ЕС съвпада с корупционен скандал в Украйна, довел до оставка на Андрий Ермак, началник на кабинета и ключов преговарящ на президента Володимир Зеленски. По думите на дипломат от ЕС, Зеленски ще трябва бързо да „изправи ситуацията“, тъй като „оптиката“ усложнява одобрението на следващ пакет подкрепа. В същото време дипломати настояват, че помощта за страна на фронтовата линия не бива да се обвързва със скандала.
Контекст: приходи от руските активи и реалистични опции
Паралелно с „репарационния“ заем, ЕС вече облага неочакваните приходи от имобилизираните руски активи, които според Европейската комисия могат да достигнат няколко милиарда евро годишно. Част от тези средства вече се насочват към Украйна. Но временното мостово финансиране за 2026 г. изглежда все по-вероятно, докато европейските столици търсят юридически устойчив и политически приемлив компромис.
В този фон се припомня и обемът на първоначалния замисъл: проектът предвиждаше заем за около 140 милиарда евро (€140 млрд.), обезпечен с руските активи – мащаб, който сам по себе си изисква железобетонни гаранции и широка политическа подкрепа.
Какво следва
До срещата на върха на 18 декември в Европа продължават интензивните разговори по мостово финансиране, правните гаранции към Белгия и формулите за дългосрочна подкрепа, включително възможности в рамките на общия бюджет и/или национални гаранции. Засега Европейската комисия подчертава, че вариант за заобикаляне на Белгия чрез квалифицирано мнозинство не стои на масата.
Обобщение
- Белгия блокира „репарационния“ заем, искайки твърди гаранции за €185 млрд. и всички потенциални щети.
- ЕС обсъжда мостово финансиране като безвъзмездна помощ за най-належащите нужди на Украйна през 2026 г.
- МВФ подготвя програма за $8.1 млрд. (около €7.5 млрд.), изискваща ясни ангажименти от ЕС.
- Промени в бюджета на ЕС за финансиране на трети страни изискват единодушие; Унгария остава против.
- Политическото напрежение се засилва от 28-точков мирен проект, предупрежденията на Москва и скандал в Киев.
