Германският канцлер Фридрих Мерц засили натиска върху Европейската комисия да ревизира планираната пълна забрана за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) след 2035 г., като изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Политическият сигнал от Берлин
На регионална конференция на Християндемократическия съюз (ХДС) в Магдебург Мерц заяви, че позицията му е категорична. Той подчерта, че Германия трябва да остане силна индустриална държава, а технологичният път към декарбонизацията не бива да се стеснява само до една опция.
„Няма да продължим да се придържаме към тази упорита и погрешна забрана на двигателите с вътрешно горене в Европейския съюз.“
Според него електрическата мобилност остава „основният път“ напред, но трябва да има място и за други решения – като хибридни технологии и потенциални бъдещи иновации.
„В политиката днес не знаем каква технология ще бъде възможна утре“, каза Мерц и допълни, че политически мотивираните забрани не бива да създават пречки.
Партньорите в управляващата коалиция в Германия също настояват за смекчаване на решението на Брюксел за поетапно премахване на ДВГ.
Какво реши ЕС и какво следва
През 2022 г. Европейският съюз прие, че от 2035 г. в блока няма да се продават нови автомобили, които отделят въглероден диоксид. Мярката е част от климатичния пакет за намаляване на емисиите от транспорта. В регламента е предвиден преглед на изпълнението до 2026 г., което оставя поле за корекции при необходимост.
След допълнителни договорености бе отворена възможност за (е-горива) след 2035 г., при стриктни условия за нулеви емисии на CO₂ от ауспуха. Въпреки това, темпът на навлизане на електромобили в ЕС остава по-бавен от очакваното, което засилва политическия натиск за преоценка на срока.
Залогът за икономиката и индустрията
Автомобилната индустрия в Европа и Германия е сред най-големите работодатели и инвеститори в научно-развойна дейност. Политиките по задвижването влияят пряко върху веригите за доставки, включително и в България. Компании от Пловдивския регион и Тракия икономическа зона са част от доставките на компоненти за европейски производители – промяна в правилата би засегнала инвестиционните планове, заетостта и темповете на технологично обновление.
За българските потребители ключови остават цената на новите автомобили, наличието на зарядна инфраструктура и общата достъпност на електромобили и хибриди. Всяка корекция на европейските регулации може да се отрази на пазара у нас – от моделите, които ще се предлагат, до условията за поддръжка и експлоатация.
Какво предстои
След писмото на Фридрих Мерц до Урсула фон дер Лайен, темата вероятно ще бъде поставена отново в дневния ред на европейските институции. Европейската комисия поддържа целта за 2035 г. като част от пътя към климатична неутралност и ще извърши предвидения преглед. На този фон политическият дебат в държавите членки се изостря, особено при забавено навлизане на електромобили и притеснения за конкурентоспособността на индустрията.
Накратко
- Фридрих Мерц поиска ЕС да преосмисли пълната забрана на ДВГ от 2035 г..
- Той твърди, че електромобилите са „основният път“, но не и единственото решение.
- Германската управляваща коалиция настоява за смекчаване на планираната мярка.
- Регламентът на ЕС от 2022 г. предвижда преглед на изпълнението до 2026 г..
- Възможна е нишова регистрация на коли на синтетични горива след 2035 г. при строги условия.


