На пазар в Газа един млад мъж разглажда изхабена, пожълтяла банкнота от 100 шекела (в евро: около 28,06 €). Внимателни движения с молив връщат цвета, линийка и лепило изглаждат ръбовете. Това е занаятът на Бараа Абу ал-Аун – студент, който е трябвало да е в университета, но днес изкарва прехраната си на импровизирана маса край пътя, за да помогне на хората да запазят всяка банкнота в обращение.
Ремонтът на банкноти в Газа се превърна в процъфтяващ бизнес. След атаката, водена от Хамас срещу Израел през 2023 г., и опустошителната война, последвала след това, Израел спря вноса на банкноти в анклава, заедно с по-голямата част от другите доставки. Повечето банки бяха разрушени при удари, а много от тях разграбени. Макар че от седем седмици действа примирие и някои клонове отново отвориха, банкомати няма.
„Инструментите ми са прости: линийка, моливи, цветни моливи и лепило“, казва Бараа Абу ал-Аун. „Примирието не промени финансовата картина. Това, което правя, е в услуга на хората.“
Икономика на ръба: пари в брой няма, нуждата расте
Икономическият срив в Газа е толкова дълбок след две години интензивни бойни действия, че нов доклад на ООН посочва: цялото население от над два милиона души е тласнато в бедност. По данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), четирима от всеки пет души са без работа, а дори тези с доходи или спестявания трудно стигат до налични пари.
„Това е чисто страдание и нищо друго“, казва Нуман Рейхан, разселен в град Газа от Джабалия, с малко вещи със себе си. „Недостиг на доходи, недостиг на пари, никакъв паричен поток от банките.“
В началото на войната удари срещу банки – които израелски официални лица твърдяха, че са свързани с Хамас – и последвалите грабежи от въоръжени палестински групи (някои вероятно от Хамас) оголиха трезорите. Палестинската парична администрация (PMA) съобщава, че са откраднати около 180 млн. щ.д. (в евро: около 165,60 млн. €; приблизително 136 млн. британски лири – в евро: около 159,10 млн. €).
Израелският орган за координация на правителствените дейности в Териториите (COGAT), който контролира граничните пунктове на Газа, потвърждава, че в изпълнение на политическо решение и „заради зависимостта на Хамас от пари в брой за поддържане на своята военна активност“, не се допуска влизане на налични пари в анклава.
Всеки лев… или шекел е важен
Липсата на пари в обращение създава проблеми за продавачи и купувачи. Хората вече отказват да приемат износени банкноти по номинал, ако имат дори малки одрасквания или ленти лепило. Нуждата от ресто е хронична – монети от 10 шекела (в евро: около 2,81 €) почти не се намират и са обезценени заради инфлацията, подхранвана от кризата с наличните пари.
„Някои клиенти идват при мен само за да вземат дребни за транспорт, но нямам ресто“, казва Закария Аджур, търговец на сергия от друг пазар в град Газа.
В момента има дълги опашки пред „Банка на Палестина“ в град Газа, един от деветте клона на пет банки, които отново работят. Клиентите могат да реактивират замразени сметки, да отворят нови или да се включат към банкови приложения.
„Процесът е хаос и тълпи“, разказва Асмаа ал-Ладаа, която иска да си открие сметка, за да получава пари директно от роднини извън Газа. „Станахме в 06:00 ч. и оставихме децата в палатка. Оставихме всичко, за да дойдем в банката.“
Комисионата „изяжда“ доходите
Където клоновете са разрушени – като в Хан Юнис – хората пътуват с часове до централна Газа и пак често не успяват да влязат. Абу Халил, дядо от Хан Юнис, продължава да получава около 2 000 шекела месечно (612 щ.д.; 463 британски лири; в евро: около 563 €), но почти половината от дохода си плаща като такси на търговци и обменни посредници.
„Трябва да платиш таксите. Няма алтернатива“, казва Абу Халил, след като е изгубил почти целия ден на опашка, без да стигне до гише.
По време на войната много дребни предприемачи, които преди предлагаха преводи и обмен, започнаха да вземат високи комисиони за превръщане на електронни преводи в пари в брой – на моменти до 50% (сега понижаваща се).
„Работата ни е пряко вързана за пазарната активност и вноса на стоки и помощ“, казва местен търговец на пари, пожелал анонимност. „Когато има приток на стоки и активно купуване-продаване, комисионата спада значително, понякога до 20%. Но когато КПП-тата се затворят, ставката расте.“
Е-портфейли вместо банкноти
Заобиколените от недостига, електронните преводи през банкови приложения – срещу символични такси – станаха обичайни дори за малки покупки. Палестинската парична администрация пусна система за моментни преводи между местни банкови сметки. За хора без сметки „Банка на Палестина“ предлага е-портфейли и съобщава за над 500 000 потребители в Газа. Тези трансакции могат да се извършват и без интернет или приложение – чрез текстови услуги на всеки мобилен телефон.
Хуманитарните агенции, включително УНИЦЕФ и Световната програма по прехраната, използват е-портфейлите, за да превеждат директно помощ на нуждаещи се семейства. От началото на миналата година УНИЦЕФ е осигурил парични преводи за около един милион души, половината от тях деца, като приоритизира уязвими групи – деца с ампутации, сираци, както и бременни и кърмещи жени.
„Можете да отидете в магазина и телефонът е като карта – плащате с него“, обяснява Джонатан Крикс, представител на УНИЦЕФ. „Така имаме много висока проследимост как точно се харчат средствата. По наблюденията ни, 99% от бенефициентите харчат първо за храна и вода, второ – за хигиена (като сапун), трето – за електричество чрез генератори.“
Джонатан Крикс лично е виждал семейства, принудени да купуват 2 кг домати за около 80 щ.д. (в евро: около 73,60 €) и 5 кг лук за 70 щ.д. (в евро: около 64,40 €) – цени, които остават недостижими за мнозина.
Ханан Абу Джахел, разселена от град Газа и живееща с разширеното си семейство в лагер в ал-Завайде в централна Газа, наскоро е получила 1 200 шекела (367 щ.д.; в евро: около 337,64 €) от УНИЦЕФ. Тя ги е използвала за ориз, леща и паста.
„Децата ми имат нужда от зеленчуци, плодове, месо и яйца. Най-малкият особено копнее за яйца, но не мога да ги осигуря – цените още са твърде високи, а трябва да покривам нуждите на 12 души“, казва Ханан Абу Джахел.
Планове на хартия срещу реалност на терен
Представеният 20-точков мирен план на президента на САЩ Доналд Тръмп обещава „план за икономическо развитие за възстановяване и съживяване на Газа“ и свикване на „панел от експерти, които са помогнали за раждането на някои от процъфтяващите съвременни чудо-градове на Близкия изток“. В него се предвиждат нови инвестиции и „вълнуващи идеи за развитие“, които да „създадат работни места, възможности и надежда за бъдещето на Газа“. Но липсват детайли как да се генерира растеж и стабилност – докато агенцията на ООН за търговия предупреждава, че ивицата преживява най-тежката икономическа криза, регистрирана досега.
„Без лепенка“ – дребният жест на нормалност
Обратно на пазара в град Газа, Бараа Абу ал-Аун вдига към светлината банкнотата, върху която е работил. На масата му има надпис „ремонт с висока професионалност и без лепенка“. Опашката пред него не свършва – всяка банкнота е шанс за още един ден.
„Искам тази война да свърши напълно“, казва Бараа Абу ал-Аун. „Надеждата ми е най-сетне да почувствам облекчение, за да мога да уча и да работя с диплома. В Газа ние просто оцеляваме. Не сме вече човешки същества.“
Обобщение
- Наличните пари в Газа са оскъдни: Израел не допуска влизане на банкноти заради риска от финансиране на Хамас; много банки са разрушени, банкомати няма.
- Бедност и безработица: според UNCTAD четирима от петима са без работа; ООН отчита, че населението над 2 млн. е тласнато в бедност.
- Всеки шекел се пази: ремонтът на износени банкноти процъфтява; дребните монети са дефицитни, инфлацията расте.
- Високи комисиони: превръщането на електронни преводи в пари на ръка стига комисиона до 50% (понамаляла към 20%).
- Е-портфейли и помощ: над 500 000 потребители в Газа; УНИЦЕФ превежда пари на около 1 млн. души, половината деца.
- Цени извън обсег: 2 кг домати за ~80 щ.д. (около 73,60 €); 5 кг лук за 70 щ.д. (около 64,40 €).
- Загуби за системата: PMA отчита кражба на около 180 млн. щ.д. (около 165,60 млн. €) от банкови трезори по време на войната.
