Съдбата на групата „Лукойл“ в България ще зависи от резултата на преговорите между САЩ и Русия за прекратяване на войната в Украйна, заяви министър-председателят Росен Желязков в предаването „Неделя 150“ по Българското национално радио.
„Съдбата на „Лукойл“, както съдбата на „Росснефт“, е функция на преговорите, които се водят между САЩ и Русия за прекратяване на войната в Украйна и постигането на траен и устойчив мир. В този смисъл и съдбата на групата „Лукойл“ в България ще е функция на тези преговори.“
OFAC и работата на рафинерията
На въпрос дали държавата би купила рафинерията при удължаване на санкциите, премиерът отговори, че цялата политика на правителството е насочена към убеждаване на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC), че целите на санкциите се изпълняват.
„Това колкото и да ни превръща в страна, която следва да се съобразява с чужд режим, е единственият начин рафинерията да работи и ние трябва да се съобразим с него и с мерки, които да гарантират изпълнението на целите.“
Особен управител и възможна сделка
По думите на премиера законът предвижда особеният управител да встъпва в правата на приносител или на упражняващ правата по акциите или дяловете на компанията. Това означава, че той е разпоредител с капитала на дружеството и може да прехвърля акции или дялове на избрано лице, като сумата по сделката трябва да бъде блокирана в съответствие с изискванията на OFAC.
„Ако се стигне до този етап, трябва да е след необходимите лицензии от страна на САЩ.“
Геополитически контекст и мястото на Европа
Коментирайки твърденията, че САЩ търсят договорка с Русия „зад гърба“ на Европа, Росен Желязков подчерта, че не става дума за процес извън европейските интереси. Според него Европа трябва да настоява за своите гаранции за сигурност, а териториалните въпроси трябва да бъдат решение на украинския народ.
„Русия трябва да бъде принудена да седне на масата на преговорите, както и трябва да се постигне траен и устойчив мир, който трябва да има за народа на Украйна, но и за народите в Европа приемлива цена.“
Фискален ефект и производството през 2025 г.
По отношение на „Лукойл Нефтохим“ премиерът посочи, че през 2025 г. заради ниските цени на петрола, натиснати и от войната в Украйна, рафинерията е спряла да работи на пълен капацитет и е произвеждала основно за вътрешния пазар. Това е довело до сериозен недостиг на приходи в бюджета: очаквани близо 1 милиард лева (около 511 млн. евро) от акцизи и ДДС не са постъпили, тъй като производството е било намалено за да не се мултиплицират загубите.
Санкции и дъщерните дружества у нас
В България в групата попадат четири дружества: „Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл ДЖЕТ“ и „Лукойл бункер“ – всички те са обект на санкции. За да продължат да функционират рафинерията и свързаната инфраструктура, беше необходимо тези дейности да бъдат извадени от пряката тежест на санкционния режим в частта, която блокира плащанията. Макар санкциите да нямат териториално действие извън САЩ, финансовите институции зависят от международните системи за разплащане, което на практика е спряло възможността да се плаща за суров петрол или да се разплаща произведената продукция. Без законовите мерки рафинерията би преустановила работа.
Целта на приетите промени е двойна: стриктно следване на санкционната политика и гарантиране на непрекъснатата работа на рафинерията в България, като средствата от дейността не отиват към пряко или косвено свързани с Русия предприятия.
Обобщение
- Съдбата на „Лукойл“ в България е обвързана с преговорите САЩ–Русия за край на войната.
- Правителството цели доказуема съвместимост с изискванията на OFAC, за да работи рафинерията.
- Особеният управител може да разпорежда капитала, но евентуална сделка изисква лицензии от САЩ; парите се блокират.
- През 2025 г. намаленото производство е лишило бюджета от близо 1 млрд. лева (около 511 млн. евро) от акцизи и ДДС.
- Четири дружества у нас – „Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл ДЖЕТ“ и „Лукойл бункер“ – са засегнати от санкциите.
