Последни дни за българския лев – валутата, която повече от век и половина пазеше спестяванията и спомените на поколения българи, се готви да отстъпи място на еврото. По този повод проследяваме пътя на лева – от раждането му през 1880 г., през реформите, войните и хиперинфлацията, до валутния борд и фиксирания курс към еврото. В музеите у нас, включително в Пловдив, тази история оживява в редки банкноти и монети.
Посочените евроеквиваленти в текста са ориентировъчни и са изчислени по фиксирания курс 1 EUR = 1,95583 лв.; при исторически периоди те служат само за съпоставка.
Началото: име, закон и национален символ
Левът се ражда на 4 юни 1880 г., когато Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Депутатът Йосиф Ковачев е сред онези, предложили името на новата валута да бъде „лев“ или „аслан“.
„Очевидно, тъй като вече българите са знаели, че техният традиционен герб е свързан с лъва, вероятно стигат до идеята валутата да се нарича лев“, казва проф. Даниел Вачков, директор на Института по история на БАН.
Още през Възраждането български общини в Средногорието секат свои монети, наричани „левове“. В първите години след Освобождението левът се ориентира по европейските стандарти и в началото на XX век се приравнява към френския франк – в духа на практиките на тогавашния Латински монетен съюз.
Първите банкноти и недоверието към хартията
През 1885 г. се появяват първите български банкноти, но недоверието към тях е осезаемо: в обращение вървят още рубли, лири и франкове, а хората предпочитат сребърните и златните монети.
„На първо време те се избягват, предпочита се, ако може, златни монети да се събират, и най-вече са използвали в оборот сребърните, които са с по-малък номинал, а златото са го слагали в гърнета“, отбелязва проф. Даниел Вачков.
Възход, войни и естетика на банкнотите
Възходът на лева започва в началото на XX век, когато българската валута се изравнява с франка. След войните левът губи златното си покритие, но се стабилизира постепенно до началото на 40-те години. От това време Държавният архив пази редки образци – сред тях банкнота от 500 лева (около 256 евро) с цар Борис III на лицевата страна и с портрет на Евдокия Ковачева в народна носия на гърба. Банкнотата остава в паметта като „момата“.
Парични реформи: 1947, 1952 и 1961
След Втората световна война започват девалвация и масово печатане на пари. През 1947 г. социалистическата власт провежда първа парична реформа.
„Идеята е да се изчистят голямото количество пари, които банката е пуснала по време на войната. И това става с цената на всички пари, които има населението. Първо се обявява, че парите ще се сменят само три дни. Ако изпуснете – край. Право да смените имате само до 5000 лева (около 2556 евро), което сега е към 5 долара (около 4,5 евро).“
Много хора не успяват да обменят и губят спестявания. В архивите се пазят цели пачки необменени банкноти от по 1000 лева (около 511 евро), дарени десетилетия по-късно. През 1952 г. следва нова смяна на парите.
„Този път смяната става чрез така наречената деноминация – намалят се цифрите, нулите… Значи 100 лева (около 51 евро) стават на 4 (около 2 евро).“
През 1961 г. има нова деноминация – 10 към 1. Запомнени остават купюрите: паметникът „Шипка“ на единия лев, образът на Георги Димитров на купюрите от 5, 10 и 20 лева (съответно около 3, 5 и 10 евро). Двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова е сред емблемите на епохата – нейна снимка от гроздобер в Сухиндол печели първа награда на изложба в ГДР.
„Когато излезе двулевовата банкнота през 1962 г., аз бях много изненадана, че именно съм отпечатана аз на тая банкнота“, разказва Кина Гърбова.
Хиперинфлация, валутен борд и връщане на стотинките
След политическите промени левът преживява хиперинфлация, появяват се купюри от 5, 10 и 50 хиляди лева (около 2556, 5113 и 25 565 евро). Следват валутен борд и привързване към германската марка, а през 1999 г. се изтриват три нули.
„Тогава 1000 лева станаха един лев. Върнаха се стотинките, защото стотинките изчезнаха в един момент. Когато 1000 лева беше една марка (около 0,51 евро), стотинки нямаше“, припомня проф. Даниел Вачков.
От 2004 г. до еврото: стабилен курс и европейски път
От 2004 г. левът е фиксиран към еврото при курс 1 EUR = 1,95583 лв. България е в механизма ERM II от 2020 г. – ключова стъпка по пътя към еврозоната. Практиката в еврозоната предвижда кратък период на двойно обращение, като цените се изписват в двете валути за улеснение на гражданите.
Лицата на лева: герои, будители и малко жени
За 145 години на българските банкноти са изобразени над 20 известни мъже – владетели, партийни ръководители, будители и творци. Най-популярен е образът на Васил Левски. Жените върху купюрите са малко: жътварката от 1917 г., „момата“ от 1942 г., Кина Гърбова от 1962 г. и Десислава от Боянската църква на емисия от 1991 г.
Пловдивски поглед към парите
В пловдивските музейни колекции и частни сбирки могат да се видят редки емисии монети и банкноти – от ранните левове до купюрите от времето на валутния борд. За мнозина пловдивчани тези експонати са не просто нумизматика, а живи свидетелства за лични истории – спестени ферийни пари, първи заплати, „гърнета“ със златни монети на дядовците.
Обобщение
- 1880 г. – законово раждане на лева; името идва от националния символ лъва.
- 1885 г. – първи банкноти, но силно недоверие към хартията.
- Началото на XX век – левът се изравнява с франка; след войните губи златно покритие.
- 1947 г. – реформа за 3 дни и таван 5000 лв. (около 2556 евро); мнозина губят спестявания.
- 1952 г. – деноминация: 100 лв. (около 51 евро) стават 4 лв. (около 2 евро).
- 1961 г. – нова деноминация 10:1; емблематични купюри с „Шипка“ и Георги Димитров.
- 1990-те – хиперинфлация; купюри до 50 000 лв. (около 25 565 евро); валутен борд.
- 1999 г. – изтриване на три нули: 1000 лв. → 1 лв.; връщат се стотинките.
- 2004 г. – фиксиран курс към еврото 1 EUR = 1,95583 лв.; от 2020 г. България е в ERM II.
- 145 години иконични лица: Васил Левски – най-популярен; малко жени на купюрите – жътварката (1917), „момата“ (1942), Кина Гърбова (1962), Десислава (1991).
