Маргаритки в поляната през януари звучат уютно, но за учените това е видим сигнал, че природният календар се разстройва. След година на екстремни аномалии, със средни глобални температури около 1,4°C над прединдустриалните нива, все повече диви растения в Европа – и потенциално у нас – цъфтят извън сезон.
Ранни цветове в разгара на зимата: какво показват данните
Десетилетната инициатива New Year Plant Hunt на Ботаническото дружество на Великобритания и Ирландия (BSBI) отново излезе с тревожна статистика. Тази година са отчетени 310 местни вида в цъфтеж в първите дни на януари – при положение че обичайно по това време биха били около 10.
В списъка попадат често срещани полски цветя като маргаритки, глухарчета и groundsel (Senecio vulgaris), както и неместни видове, включително мексикански еригерон (Mexican fleabane) и червена глуха коприва (Red dead-nettle). Анализът показва още, че при всеки +1°C по-топла средна температура през ноември–декември се наблюдават около +2,5 допълнителни вида цъфтящи растения в новогодишния период.
„Това е поредното доказателство, че климатичните промени засягат нашата дива природа безразборно. Това е видим сигнал, който всеки може да види в собствената си градина и квартал“, казва Кевин Уокър, експерт от Ботаническото дружество на Великобритания и Ирландия (BSBI).
Екстремите на климата се виждат в градината
Метеорологичната служба на Обединеното кралство подчертава, че необичайните зимни цъфтежи превръщат флората в пряко свидетелство за климатичната криза. Д-р Деби Хеминг, водещ климатолог, изследващ въздействието на климатичните промени върху природата, предупреждава, че зачестяващите климатични екстреми изместват природните цикли на растенията и дивите животни.
„Това е осезаемо доказателство, че климатичните промени пряко влияят на света около нас“, посочва д-р Деби Хеминг.
Службата за изменение на климата „Коперник“ на ЕС отчита, че 2025 г. практически сигурно ще завърши като втората или третата най-топла година в инструменталната история. Предварителните данни сочат равнение с 2023 г., но без да се достига рекордно горещата 2024 г.
Европа между ранни и провалени цъфтежи
Необичайните зими не само ускоряват пролетта. Проучване, публикувано в научното списание Agricultural and Forest Meteorology, предупреждава, че недостатъчният зимен студ може да забави или дори да провали цъфтежа на редица култури в Средиземноморието и Централна Европа. През следващото столетие в южна Испания, Мароко и Тунис се очакват забавени цъфтежи при ябълка, бадем и шамфъстък – с повишен риск от „провал на цъфтежа“. В Централна Европа изследователите предвиждат по-ранни цъфтежи при ябълка, круша, слива и череша.
За България това означава двоен риск: по-меките зими и ранните затопляния могат да изкарат пъпките от покой, а последващи студове да нанесат щети по овощните насаждения. Паралелно, дивите цъфтежи извън сезон нарушават взаимодействието между растения и опрашители, с ефект върху градските зелени площи, парковете и земеделието.
Какво следва за градините, парковете и земеделието
Експертите препоръчват по-прецизно наблюдение на фенологичните фази и адаптиране на практиките – от избор на сортове и резитби до опазване на места за опрашители през зимата. Привлекателните зимни цветове може да изглеждат радващи, но са рано предупреждение за нестабилен климат и променени екосистеми.
На кратко
- 310 местни вида в цъфтеж в началото на януари във Великобритания при обичайни около 10.
- На всеки +1°C по-топла късна есен/ранна зима се наблюдават около +2,5 повече цъфтящи вида в Новогодишния период.
- Често срещани видове: маргаритки, глухарчета и Senecio vulgaris; неместни: Mexican fleabane и Red dead-nettle.
- Метеорологичната служба на Обединеното кралство и BSBI: „видим сигнал“ за климатичната криза.
- „Коперник“: 2025 г. почти сигурно ще е 2-ра или 3-та най-топла година; равна на 2023 г., по-хладна от рекордната 2024 г.
- Средиземноморието: риск от забавен или провален цъфтеж при ябълка, бадем, шамфъстък; Централна Европа: по-ранни цъфтежи при ябълка, круша, слива, череша.
- Последици за България: нарушени цикли, риск за овощарството и опрашителите, нужда от адаптация.
