Върховният съд на САЩ се очаква до часове да се произнесе по казус, който може да преобърне митническата политика на Доналд Тръмп и да разклати вече постигнати търговски договорености с Европейския съюз и други партньори.
Какво решава съдът
Съдиите разглеждат дали президентът може да налага вносни мита, позовавайки се на Закона за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г. – нормативен акт, който досега не е използван с такава цел. По-низшестоящи съдилища вече прецениха, че Тръмп е превишил правомощията си, когато едностранно е въвел мита без одобрение от Конгреса, по дела, заведени от американски компании и отделни щати. Въпреки това мерките остават в сила до окончателното решение.
Спорът има значение далеч отвъд Вашингтон. Чрез същия закон бяха въведени и 15-процентни мита върху повечето стоки от Европейския съюз. Ако съдът обяви подобна употреба на закона за неправомерна, правителството може да се изправи пред задължение да възстанови десетки милиарди долари (приблизима равностойност в евро), а сключени договорености да бъдат поставени под въпрос.
Какви са алтернативите пред Белия дом
Дори при неблагоприятно решение за извънредните икономически правомощия, в арсенала на Белия дом остават други, но по-ограничени и процедурно по-тежки инструменти за мита:
Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията (1962 г.) – допуска мита от съображения за национална сигурност след разследване на Министерството на търговията. По тази линия вече имаше налози върху стомана, алуминий и автомобили.
Раздел 201 от Закона за търговията (1974 г.) – позволява временни защитни мита при доказана сериозна вреда за американски производители, но с ясни времеви и процентни ограничения.
Раздел 301 от същия закон – използва се за ответни мерки срещу „несправедливи“ търговски практики и беше основният инструмент в търговската война с Китай.
Съществуват и по-редки варианти като раздел 122 (при проблеми с платежния баланс) и раздел 338 от закона „Смут–Хоули“ от 1930 г., които никога не са прилагани на практика и вероятно биха предизвикали сериозни правни спорове. Законът „Смут–Хоули“ драматично повишава митата през 1930 г., предизвиква ответни мерки, рязък спад в световната търговия и задълбочаване на Голямата депресия – въпреки тогавашните предупреждения на 1028 икономисти.
Какво означава за ЕС и България
Ограничаването на извънредните правомощия би намалило способността на Белия дом да въвежда бързо и мащабно нови мита – практика, утвърдена през първия и втория мандат на Тръмп. Това може да внесе повече предвидимост в международната търговия и да улесни планирането на бизнеса в ЕС, включително и на българските износители, но едновременно с това би забавило или усложнило бъдещи протекционистични мерки на САЩ.
За европейските и българските компании, изнасящи за САЩ, ключовият въпрос е дали действащите мита ще останат, ще бъдат намалени или отменени, и дали ще има възстановяване на събрани суми – евентуално в значителен размер, ако съдът отмени правното основание за тях.
Какво следва
Решението на Върховния съд се очаква в кратък срок. Ако бъде ограничена употребата на извънредния закон, администрацията ще трябва да прецени използването на раздели 232, 201 или 301, като това ще изисква разследвания, оценки и по-дълги процедури от федералните институции.
Обобщение
- Върховният съд на САЩ решава дали Белият дом може да налага мита по извънредния закон от 1977 г.
- По-низшестоящи съдилища вече прецениха, че има превишаване на правомощията, но митата още действат.
- Риск за 15% мита върху стоки от ЕС и възможни възстановявания за десетки милиарди долари (приблизима равностойност в евро).
- Алтернативи: раздели 232, 201 и 301, но с по-тежки процедури и по-тесен обхват.
- Потенциално повече предвидимост за бизнеса в ЕС и в България, но по-бавни бъдещи протекционистични мерки.
