Прост тест от капка кръв от пръста, събран у дома и изпратен по пощата, показва 86% точност при откриване на ранни промени, свързани с болестта на Алцхаймер, сочи ново многодържавно европейско проучване. Методът още не е достъпен за клинична употреба, но обещава да разшири достъпа до изследване за най-разпространената форма на деменция.
Как работи тестът от капка кръв
Изследователите вземат няколко капки кръв от върха на пръста, които се изсушават върху специална карта (т.нар. „суха капка кръв“). След това пробите се анализират в лаборатория за три ключови биомаркера, свързани с Алцхаймер: p‑tau217 (основен диагностичен белтък), GFAP (маркер за възпаление в мозъка) и NfL (показател за увреждане на нервните клетки).
Какво установи европейското проучване
Проучването е ръководено от американския институт Banner Health съвместно с Университета на Ексетър. Тествани са 337 участници в седем европейски центъра в Дания, Италия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Включени са хора без или с леко когнитивно увреждане, пациенти с деменция, както и възрастни със синдром на Даун, които имат повишен генетичен риск от развитие на заболяването.
Резултатите, публикувани в списание Nature Medicine, показват, че показателите от теста с капка кръв силно кореспондират със стандартните кръвни анализи и изследванията на гръбначно-мозъчната течност. Новият метод е идентифицирал болестно-свързани промени с точност 86%.
Гласове от екипа
Никълъс Аштън, старши директор на програмата за флуидни биомаркери на Banner Health и водещ изследовател в проучването, казва:
„Този пробив може из основи да промени начина, по който провеждаме изследванията на болестта на Алцхаймер, като доказва, че същите биомаркери, които лекарите използват за откриване на патологията на Алцхаймер, могат да се измерят от проста капка кръв от пръста, събрана у дома или в отдалечени общности.“
Той допълва:
„Клиничната употреба все още е въпрос на години, но тази работа отваря врати за изследвания, които преди бяха невъзможни, позволявайки на учените да изучават разнообразни и недопредставени групи и да провеждат мащабни скрининги.“
Ан Корбет, професор по изследвания на деменцията в Университета на Ексетър и съавтор на изследването, подчертава:
„Движим се към бъдеще, в което всеки, навсякъде, може да допринесе за напредъка в разбирането на мозъчните заболявания. Това не е просто технически напредък – това е промяна на парадигмата в начина, по който правим невронаучни изследвания.“
Защо това е важно
В момента диагностиката на Алцхаймер често изисква мозъчни образни изследвания или анализ на гръбначно-мозъчната течност – процедури, които са инвазивни, скъпи и обикновено достъпни само в специализирани центрове. Домашното вземане на проба може да свали бариери пред ранното насочване към специалист и участието в клинични проучвания, особено в отдалечени региони.
По данни на Европейския мозъчен съвет, около 7 милиона души в Европа живеят с болестта на Алцхаймер, а случаите се очаква да се удвоят до 2030 г. По-ранното откриване е ключово за своевременно лечение и подкрепа на пациентите и семействата.
Какво предстои и какво означава за България
Авторите подчертават, че методът все още не е одобрен за клинична употреба. Предстоят допълнителни валидиращи проучвания, стандартизация и регулаторни оценки. Ако бъде внедрен, подобен подход би могъл да позволи събиране на проби у дома и изпращането им по пощата до референтни лаборатории – решение, което е познато и от други програми за скрининг със „сухи капки кръв“.
За България това би означавало потенциално по-достъпен предварителен скрининг и по-бързо насочване към невролог, особено за хора извън големите градове. Въпреки това, експертите напомнят: подобен тест не замества лекарската диагноза, а служи като инструмент за ранно откриване и включване в последващи изследвания.
Обобщение
- Нов метод: домашна проба от пръста, изсушена върху карта, анализирана за p‑tau217, GFAP и NfL.
- Данни: 337 участници в седем центъра в Дания, Италия, Испания, Швеция и Обединеното кралство.
- Точност: 86% при идентифициране на болестно-свързани промени; резултатите съвпадат със стандартните тестове.
- Значимост: възможност за по-ранно и по-достъпно откриване на Алцхаймер; 7 млн. засегнати в Европа, очаквано удвояване до 2030 г.
- Следващи стъпки: нужни са допълнителни валидирания и регулаторни решения; методът още не е в клинична употреба.
