Европейският съюз вече има първата в света цялостна рамка за изкуствения интелект (ИИ) – Регламент (ЕС) 2024/1689, одобрен от Европейския парламент през март 2024 г., който цели да съчетае иновациите с безопасност, прозрачност и защита на основните права. Докато пълното прилагане е насрочено за август 2026 г., ключови разпоредби вече действат поетапно. На този фон България ускорява институционалната си подготовка, а бизнесът и публичният сектор търсят ясни правила, надзор и предвидимост.
Какво предвижда новият регламент
Регламентът въвежда подход, базиран на риска, и класифицира системите с ИИ в категории: „неприемлив“, „висок“, „ограничен“ и „минимален“ риск. Високорискови са системи като тези за медицинска диагностика, автопилот в автомобили и биометрична идентификация. Те трябва да преминат строги тестове, да осигуряват прозрачност и човешки надзор, преди да получат достъп до пазара на ЕС. Системите, които носят неприемлив риск за правата на човека – като дистанционна биометрична идентификация в реално време, включително лицево разпознаване, са забранени за използване в Съюза.
Прилагането е поетапно: забранените практики влязоха в сила шест месеца след влизането на регламента – от февруари 2025 г., правилата за модели с общо предназначение започнаха да действат от август 2025 г., а основната част от изискванията за високорисковите системи започват да се прилагат от август 2026 г.
Режимът е подкрепен и от съществени санкции: за забранени практики санкциите могат да достигнат до 35 милиона евро или 7% от световния оборот, за сериозни нарушения – до 15 милиона евро или 3%, а за предоставяне на невярна информация – до 7,5 милиона евро или 1%, като се прилага по-високата стойност.
Държавите в ЕС: различни модели на готовност
Държавите членки подхождат различно. Италия стана първата страна в ЕС с национален закон за прилагането, одобрен през септември 2025 г., който въвежда правила по сектори, проследяемост и задължителен човешки контрол; достъпът на деца под 14 години до програми с ИИ е ограничен и се разрешава само с родителско съгласие. Испания одобри през март 2025 г. законопроект за големи глоби при непосочване на съдържание, генерирано от ИИ, като целта е ограничаване на дийпфейк материалите. Прилагането ще бъде отговорност на новата Агенция за контрол и наблюдение на ИИ (AESIA), с изключения за области като лични данни, престъпления, избори, кредитни рейтинги, застраховане и капиталови пазари, където действат съответните надзорници.
В Германия федералното министерство за дигитализация започна през септември консултации по законопроект за прилагането на европейския регламент, който определя отговорните органи, задачите и взаимодействието между тях, мерки за иновации и режим на санкции.
България в европейския контекст
България се позиционира като част от стратегическата инфраструктура за ИИ в Европа. В София Тех Парк се изгражда „фабрика за изкуствен интелект“ с национално финансиране от 90 милиона лева (около 46 млн. евро), като останалите 50 процента идват от Европейския съюз. В нея влиза и супермодерният компютър Discoverer++, какъвто няма нито на Балканите, нито в Източна Европа.
„Европа беше първа в света и със закони от типа на GDPR и тогава мнозина дори ѝ завидяха. Новата рамка за ИИ показва, че почти няма ключова сфера извън нейния обсег“, каза Бойчо Попов, икономически редактор. „Това е една де факто минифабрика, само че в тази фабрика няма да се изграждат продукти, а висококвалифицирани услуги.“
Ева Майдел, член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия и съдокладчик на Акта за ИИ, подчертава, че България има предпоставки да създава нишови модели за конкретни бизнес процеси.
„Важно е да се отбележи, че ако развивате изкуствен интелект в по-малко рискови категории, изискванията са много по-ниски. Това означава, че всяка компания може да направи процесите си по-ефективни с помощта на ИИ, без да е подложена на толкова стриктни регулации“, заяви Ева Майдел.
Тя допълва, че много компании настояват за отлагане на отделни части от законодателството. По-рано водещи европейски технологични компании призоваха ЕС да спре прилагането, опасявайки се за конкурентоспособността на Европа в ИИ.
Правната и експертната перспектива
Адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник в „ЮСАУТОР“, определя регламента като фундаментална промяна в правото – за първи път се регулират самите алгоритми според риска за човека и обществото.
„Ако нямаме национална рамка, подготвени съдилища и експерти, рискуваме хаотично и репресивно правоприлагане, което ще удари иновациите и бизнеса. Налага се нова правна специализация – право на изкуствения интелект, а човешкият надзор ще остане ключов, независимо от автоматизацията.“
Експертът по киберсигурност Ясен Танев поставя акцент върху практиката и човешкия фактор. Според него Европа поставя етиката и човека в центъра, но липсва „хигиена на изкуствения интелект“ у нас: масово и рисково се използват генеративни модели без оценка на въздействието, а се подценяват сроковете.
„Илюзия е, че има време до 2026 г. Ключови разпоредби започнаха да се прилагат още през август 2025 г. Законът е част от по-широка екосистема – DORA, NIS2, Акт за киберустойчивост и Акт за данните. Устойчивостта е въпрос на избор – за бизнеса и за държавата“, каза Ясен Танев.
Институционалната готовност на България
Министерството на електронното управление (МЕУ) отчита като основна стъпка Решение на Министерския съвет № 398 от 18 юни 2025 г., с което са определени седем компетентни органа по защита на основните права: омбудсманът, Централната избирателна комисия (ЦИК), Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Така се изпълнява първоначално изискване за разпределяне на компетенции по линии като недискриминация, лични данни, права на потребителите, детски права и трудови права.
МЕУ е подготвило проект за определяне на национален нотифициращ орган по Акта за ИИ, като се предвижда функцията да бъде възложена на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“. Проектът все още не е внесен за разглеждане от Министерския съвет.
По отношение на надзора върху пазара на високорискови системи, министерството съобщава, че е изготвен проект на решение и проведени консултации, но предстои междуведомствено съгласуване. Кои органи ще упражняват реалния надзор и как ще бъдат разпределени правомощията – все още не е определено.
На този етап не е взето решение за създаване на единен национален координационен център по аналогия на Службата на ЕС за изкуствен интелект (AI Office) към Европейската комисия. Координационният модел предстои да бъде предложен от бъдеща работна група.
Какво означава това за бизнеса и публичния сектор
Компаниите и администрациите, които разработват или внедряват ИИ, трябва рано да започнат оценка на риска, документация, тестове, процеси за човешки надзор и механизми за прозрачност. Особено внимание е нужно при системите за биометрия, здравеопазване, образование, заетост и критични инфраструктури. За модели с общо предназначение действат специфични изисквания за техническа документация и безопасност – важни за доставчици и интегратори.
Националната „фабрика за ИИ“ и капацитетът на INSAIT могат да подкрепят създаването на нишови модели и прехвърлянето им в производство при съответствие с регламента – възможност и за малки и средни предприятия, при условие че рисковата категория е по-ниска и изискванията са облекчени.
Обобщение
- Регламент (ЕС) 2024/1689 е първата всеобхватна рамка за ИИ; основните изисквания за висок риск важат от август 2026 г.
- Поетапно прилагане: забраните – от февруари 2025 г.; правилата за модели с общо предназначение – от август 2025 г.
- Санкции: до 35 милиона евро или 7% за забранени практики; до 15 милиона евро или 3% за други сериозни нарушения; до 7,5 милиона евро или 1% за невярна информация.
- Италия прие закон през септември 2025 г.; Испания – законопроект през март 2025 г. и създаде AESIA; Германия започна консултации по националния закон.
- България: МС № 398/18.06.2025 определи 7 органа за защита на права; готви се нотифициращ орган в „Българска служба по акредитация“; надзорът върху високорисковите системи предстои да се структурира.
- Инфраструктура: „фабрика за ИИ“ в София Тех Парк – 90 млн. лв. (около 46 млн. евро) национално финансиране плюс 50% от ЕС; суперкомпютър Discoverer++.
- Бизнес фокус: ранна оценка на риска, документация, човешки надзор, прозрачност; възможности за нискорискови и нишови решения.
