САЩ поставиха военен отговор срещу Иран в изчакване, докато Белият дом оценява частни послания от Техеран. Президентът Доналд Тръмп е бил запознат с „много силни опции“ за реакция след кървавото потушаване на протестите в Иран, при което загинаха над 600 души, но на този етап задържа евентуален удар, съобщиха в понеделник от администрацията му.
Вашингтон изчаква, но готви варианти
Тръмп многократно предупреди, че ще прибегне до военна сила, ако Ислямската република използва смъртоносно насилие срещу демонстранти – „червена линия“, която според Вашингтон Иран започва да прекрачва. Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че президентът разглежда насаме получени послания от ирански представители.
Левит обобщи разминаването между публичните и непублични сигнали от Техеран:
„Това, което чувате публично от иранския режим, е доста различно от посланията, които администрацията получава насаме, и смятам, че президентът има интерес да проучи тези послания.“
Тя подчерта и готовността на САЩ да действат, ако се наложи:
„С това казано, президентът показва, че не се страхува да използва военни опции, ако и когато прецени за необходимо – и никой не знае това по-добре от Иран.“
По информация на американски официален представител, запознат с вътрешните обсъждания, но неупълномощен да говори публично, от петък вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, държавният секретар Марко Рубио и ключови представители на Съвета за национална сигурност на САЩ подготвят „пакет от опции“ – от дипломатически стъпки до военни удари – за представяне пред президента в идните дни.
25% мита като първа мярка
Часове преди позицията на Белия дом, Тръмп обяви в социалните мрежи налагането на 25% мита върху страни, които правят бизнес с Техеран, „в сила незабавно“ – първа мярка за наказване на Иран за репресиите срещу протестите. Сред засегнатите икономики са Китай, Обединените арабски емирства, Турция, Бразилия и Русия. Белият дом отказа допълнителни детайли по тарифното решение.
Сигнали от Техеран и възможни разговори
Администрацията предостави оскъдна информация за иранския сигнал за контакт, но потвърди, че специалният пратеник на президента Стив Уиткоф ще играе водеща роля в ангажиране с Техеран. В неделя вечер Тръмп каза, че се работи по среща с ирански представители, но предупреди, че действия може да предшестват евентуалния диалог.
„Подготвя се среща… възможно е да се наложи да действаме заради случващото се още преди срещата. Следим ситуацията много внимателно“, каза Доналд Тръмп.
Ескалация и рискове
Демонстрациите са най-мащабните в Иран от години – започнали от срива на местната валута, те прераснаха в по-широко изпитание за управлението на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Иран, чрез председателя на парламента, предупреди, че американските сили и Израел биха били „легитимни цели“, ако Вашингтон употреби сила в защита на протестиращите.
Европейски реакции и отражения за България
На фона на нарастващото напрежение европейски институции ограничават контактите с Техеран, включително забрана за посещения на ирански дипломати в Европейския парламент, а европейски лидери подготвят нови санкции срещу Иран след смъртоносните репресии. Тези процеси могат да засилят натиска върху енергийния пазар и търговските потоци в ЕС. За България това означава потенциални колебания в цените на горивата и по-висока несигурност за бизнеса, докато Брюксел координира обща позиция.
Накратко
- Военен отговор на пауза: Тръмп изчаква след частни послания от Техеран, но държи „много силни опции“ на масата.
- Икономически натиск: налагат се 25% мита върху страни, които търгуват с Иран – с потенциални отражения за глобалната търговия.
- Жертви в Иран: над 600 загинали при потушаването на протестите; режимът заплашва с удари по „легитимни цели“ при външна намеса.
- Вашингтон готви сценарии: от дипломация до удари; в процеса участват Дж. Д. Ванс, Марко Рубио и Съветът за национална сигурност.
- Европейски отзвук: институциите в ЕС ограничават контактите и подготвят санкции; за България рисковете са през енергията и ценовата нестабилност.
