Съединените щати обявиха на 15 януари нов пакет санкции срещу ирански служители за сигурност и финансови мрежи, обвинени в жестоко потушаване на мирни протести и в пране на приходи от петрол. Мерките идват на фона на най-мащабните демонстрации в историята на Ислямската република, последвани от дни на репресии и почти седмица с прекъснат интернет достъп.
Кого засягат мерките
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент съобщи, че действията са предприети по указание на президента Доналд Тръмп, и подчерта подкрепата на Вашингтон за протестиращите.
„Съединените щати твърдо застават зад иранския народ в призива му за свобода и справедливост.“ — Скот Бесент, министър на финансите на САЩ
Сред санкционираните е Али Лариджани, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, когото Вашингтон обвинява, че е координирал репресиите и е призовавал за употреба на сила срещу протестиращите.
Санкции са наложени и на четирима регионални командири на Силите за правоприлагане на Иран и на Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) за участието им в потушаването на демонстрациите в провинциите Лурестан и Фарс.
„Силите за сигурност във Фарс са убили безчет мирни демонстранти, а болниците са толкова залети с пациенти с огнестрелни рани, че други видове пациенти не могат да бъдат приети.“ — Министерство на финансите на САЩ
Удар срещу „сенчесто банкиране“
Финансовото ведомство допълнително обозначи 18 лица и дружества, обвинени, че оперират мрежи за „сенчесто банкиране“, които перат приходи от продажбата на ирански петрол чрез подставени компании в Обединените арабски емирства, Сингапур и Обединеното кралство. По данни на ведомството тези канали насочват милиарди годишно през фирми-прикрития и обменни къщи, докато обикновените иранци изпитват остри икономически затруднения.
Какво включват санкциите
Мерките предвиждат замразяване на всички активи в юрисдикцията на САЩ на посочените лица и структури, както и забрана за американски граждани и компании да правят бизнес с тях. Чуждестранни финансови институции, които извършват значими транзакции с обозначените субекти, рискуват вторични санкции от САЩ.
Протестите и цената им
Демонстрациите в Иран започнаха на 28 декември, първоначално провокирани от срива на риала, и прераснаха в по-широко недоволство срещу управлението. Според базираната в Норвегия НПО „Права на човека в Иран“ жертвите на репресиите са най-малко 3 428 — повече от при който и да е друг протестен цикъл в страната от десетилетия, напомнящ за хаоса около Ислямската революция от 1979 г.
По думите на ръководителя на съдебната власт Голамхосейн Мохсени-Еджеи властите трябва бързо да накажат над 18 000 задържани чрез ускорени процеси и екзекуции.
Противоречиви сигнали за екзекуции
Съобщението на Министерството на финансите дойде ден след като президентът Доналд Тръмп заяви, че има информация от „достоверен източник“, че плановете за екзекуции в Иран са спрени, въпреки че Техеран публично сигнализира готовност за бързи процеси и екзекуции.
„Помощта е на път и нашата администрация ще действа съответно.“ — Доналд Тръмп, президент на САЩ
Президентът не представи подробности за конкретни стъпки на Вашингтон и не стана ясно дали думите му означават отлагане на допълнителни действия.
В контекста на „максимален натиск“
Новите мерки надграждат политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран след едностранното изтегляне на САЩ от международното ядрено споразумение. През 2025 г. Министерството на финансите е санкционирало над 875 лица, плавателни съдове и въздухоплавателни средства като част от този подход.
С оглед на регионалното напрежение и отражението върху енергийните пазари, мерките ще бъдат проследени внимателно в Европейския съюз, включително и в България.
На кратко
- САЩ санкционират ирански служители за сигурност и мрежи за „сенчесто банкиране“ заради жестоки репресии над протестиращи.
- Сред засегнатите са Али Лариджани и четирима регионални командири на полицейските сили и КГИР в Лурестан и Фарс.
- Санкциите включват замразяване на активи, забрана за бизнес с американски лица и риск от вторични санкции за чужди банки.
- НПО отчита най-малко 3 428 загинали и над 18 000 задържани от началото на протестите на 28 декември.
