Какво реши правната комисия
С 6 „за“, 7 „против“ и 7 „въздържал се“ комисията отхвърли на първо четене идеята за 100% машинно гласуване и контролно броене на всички разписки. На второ четене депутатите подкрепиха гласуване със сканиращи устройства – машини, които заснемат бюлетини и автоматично сумират резултатите.
И въпреки това няма гаранция как ще изглежда вотът напролет. Причините са две: първо, текстовете трябва да минат през пленарна зала; второ, не е ясно дали за оставащите около два месеца и половина новите машини могат да бъдат доставени и стандартизирани. Така реалистичният резервен вариант остава познатият – смесено гласуване с наличните машини и хартиени бюлетини според предпочитанията на избирателя.
Аргументи „за“ и „против“
От ПП–ДБ настояват, че най-честните и най-бързо отчетени избори са били при 100% машинно гласуване. От мнозинството и експерти контрират с данни, че при смесен модел над 60% от избирателите избират хартия, а съотношението 70 към 30 в полза на хартията налага тя да остане.
Надежда Йорданова, съпредседател на парламентарната група на ПП–ДБ: „Проведените избори са били с най-малко нарушения, с най-малко недействителни бюлетини и с най-бързо отчетени изборни резултати, без да бъдат оспорени.“
Валя Гигова, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет: „Ние казахме, че сме против 100% машинен вот и смятаме, че след като статистиката показва 70 към 30, хартиената бюлетина трябва да бъде запазена.“
Бранимир Балачев, ПГ на ГЕРБ–СДС: „Ще защитавам интересите на тези 1,5 млн., които очевидно не дават вяра на тези машини и ще искам да защитя тяхното право те да гласуват на хартия.“
Петър Петров, ПГ на „Възраждане“: „Машинното гласуване да не се провежда в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели, с други думи там да се гласува с хартия. Това, дами и господа вносители, създава много проблеми.“
Георги Кръстев, ПГ на ГЕРБ–СДС: „ГЕРБ не сме против машинното гласуване. Поради тази причина ние заявяваме и сме го подкрепяли винаги, че сме за смесено гласуване с хартия и с машини.“
Сканиращи устройства – решение или нов риск?
Дебатът се фокусира върху това кое е по-сигурно – наличните машини за гласуване или сканиращите устройства. Дори част от вносителите изразиха резерви към въвеждане на скенерите в последния момент преди предсрочния вот.
Надежда Йорданова, съпредседател на ПГ на ПП–ДБ: „Тези изменения бяха направени преди повече от една година с хоризонт президентските избори. Два месеца преди предсрочните парламентарни избори каквито и да било фундаментални промени в организацията и провеждането на изборния процес просто са невъзможни.“
Станислав Анастасов, „ДПС – Ново начало“: „Г-н Божанов, бяхме с представители на вашата партия, когато се представяха такива машини. Няма да уточнявам къде и кога. Моля ви, малко памет да имате. Забравяте сглобката, забравяте работи, имаше 4 – 5 партии, когато се представяха такива машини.“
Божидар Божанов, ПП–ДБ: „Аз не съм бил някъде там, където вие твърдите, извадете си имената. Тези отговори вие твърдите, че са дадени. Дайте ги на комисията, дайте ги на парламента.“
Стоил Цицелков, Обществен съвет на ЦИК: „Аз твърдя, че такива скенери не се ползват никъде в Европа.“
Какво следва
Комисията прие на второ четене идеята за гласуване със сканиращи машини. Ако обаче те не могат да бъдат доставени и стандартизирани навреме, депутатите предвиждат изричен текст, който запазва сегашния модел: познатите машини за гласуване и хартиени бюлетини – според избора на всеки избирател.
Накратко
- Правната комисия отхвърли 100% машинно гласуване: 6 „за“, 7 „против“, 7 „въздържал се“.
- На второ четене е подкрепено въвеждане на сканиращи устройства, но логистиката за около два месеца и половина остава неясна.
- Вероятният резервен сценарий: смесено гласуване с наличните машини и хартиени бюлетини.
- ПП–ДБ настояват, че машинният вот минимизира нарушенията; мнозинството и експерти подчертават, че над 60% избират хартия и говорят за съотношение 70 към 30.
- Спорът за сигурността на скенерите се изостри; от Обществения съвет на ЦИК твърдят, че такива устройства не се използват никъде в Европа.
- Окончателното решение предстои в пленарна зала; до тогава няма гаранции как точно ще се гласува напролет.
