Маришкият басейн има възможности и потенциал и може да бъде изключително важен за конкурентоспособността на България. Това заяви министър-председателят в оставка Росен Желязков при официалното подписване на споразумение между Български енергиен холдинг (БЕХ), Българска академия на науките (БАН) и „Мини Марица-изток“ за сътрудничество в проучването на критични суровини и редкоземни метали, по информация от правителствената пресслужба.
Подписано партньорство за критични суровини
Новото споразумение цели координация на усилията между държавната енергийна група, научната общност и най-голямото въгледобивно дружество у нас за идентифициране и анализ на критични суровини в региона на „Марица-изток“.
„Маришкият басейн има възможности и потенциал, районът може да бъде изключително важен за развитието на българската конкурентоспособност“, заяви Росен Желязков.
Прагматичен подход и устойчиви ползи
По думите на Желязков темата трябва да се развива прагматично, с фокус върху устойчиви ползи за страната, докато България се утвърждава като надежден и привлекателен партньор.
„Ако допреди година говорихме как да не допуснем свиването, сега вече говорим за това как да увеличим възможностите на басейна. Горд съм, че много от проблемите, които България по принцип си носи, успяхме да ги решим по един последователен, добър и приемствен начин“, посочи премиерът в оставка.
Енергетика, суровини и регионален фактор
Премиерът припомни, че суровините са ключов елемент в глобалната конкуренция, а енергетиката е основен отрасъл за страната. В съчетание със стратегическото местоположение и свързаността си, България има възможност да бъде сериозен фактор в Югоизточна Европа.
Конкретни стъпки: нова дирекция в БЕХ и фокус върху иновациите
Министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков подчерта потенциала на въглищата за извличане на редкоземни елементи и критични суровини. В рамките на БЕХ ще бъде създадена нова специализирана дирекция, която ще отговаря за проучвания, геоложки дейности и иновации, включително по линия на критичните суровини.
Жечо Станков заяви, че за първи път в новата история на България държавата няма само да разчита на концесионни такси във връзка с търсене и проучване на нефт и газ или критични суровини, а ще участва активно и ще изгражда капацитет.
Проучвания на терен и научни партньорства
Още в средата на миналата година правителството ускори процесите по търсене и разработване на находища с потенциал за стратегически, критични и редкоземни суровини, с фокус върху „Източномаришки въглищен басейн“. Подписан бе меморандум за разбирателство между БЕХ и Университета в Северна Дакота (UND), една от водещите научни институции в тази област.
На национално ниво БЕХ, „Мини Марица-изток“ и Геологическият институт на БАН предприеха действия за проучване на потенциала на „Източномаришки въглищен басейн“. Извършени са 10 дълбоки сондажа в трите рудника, от които БАН ще отдели общо между 400 и 600 проби за анализ в национални лаборатории. Резултатите ще покажат концентрациите на пълен спектър от редкоземни елементи и критични суровини.
Регионален ефект: заетост, добив и висока добавена стойност
„Източномаришки въглищен басейн“ е най-мащабното лигнитно находище в България с продуктивна площ от 240 кв. км. Проучванията за наличие на редкоземни елементи в лигнитните въглища отварят реална перспектива за нов живот на региона. Според правителствената информация те създават възможност за повишаване на въглищния добив с до 20 процента, което означава запазване на заетостта и развитие на нова икономическа дейност с висока добавена стойност.
Обобщение
- Подписано споразумение между БЕХ, БАН и „Мини Марица-изток“ за проучване на критични суровини и редкоземни метали.
- Росен Желязков подчерта прагматичния подход и целта за устойчиви ползи и по-силна конкурентоспособност.
- Жечо Станков: нова дирекция в БЕХ за проучвания, геология и иновации; държавата ще участва активно, не само чрез концесии.
- Извършени са 10 дълбоки сондажа; БАН ще анализира 400–600 проби в национални лаборатории.
- „Източномаришки въглищен басейн“: 240 кв. км продуктивна площ; потенциал за до 20% ръст на добива и заетост с висока добавена стойност.
