Видеоклип в Инстаграм отново разпали спор: твърди се, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен „автоматично“ увеличава заплатата си с 2 400 (евро) месечно. Темата бързо се разпространи в социалните мрежи, подета от крайнодесни фигури като бившия евродепутат Флориан Филипо, който се позова на публикация в германски вестник. Но проверка на фактите показва друго: **увеличения има, но те не са лична или еднолична воля на председателя на Комисията**.
Как се определят заплатите в ЕС
Заплатите на служителите на ЕС по правило се коригират веднъж годишно по механизъм, действащ от 2013 г., одобрен от държавите членки и Европейския парламент. **Изчисленията се правят от Евростат** и не представляват автоматична индексация спрямо инфлацията, нито проста индексация по индекс на потребителските цени. Методът отразява промените в покупателната способност на държавните служители в страните от ЕС.
На практика това означава, че възнаграждението на служител на ЕС, работещ в Брюксел, може да се повиши или понижи в зависимост от това как белгийското правителство коригира заплатите и покупателната способност на собствените си държавни служители. **С други думи, няма „самоувеличения“ по нечие лично усмотрение.**
Колко получава председателят на Комисията
Прилагането на действащите правила за висшите длъжностни лица показва, че месечната заплата на Урсула фон дер Лайен се е повишила от около 28 400 (евро) през 2020 г. до приблизително 35 800 (евро) днес. Между 2020 и 2025 г. възнагражденията в институциите на ЕС наистина нарастват, но това става по установената формула в Правилника за длъжностните лица, а не по лична инициатива.
Важно е и друго сравнение: **през 2022 г. заплатите на служителите на ЕС в Брюксел нарастват с 4,4%, докато инфлацията в Белгия достига 10,5%**. Тоест корекциите често изостават спрямо националната инфлация. За 2025 г. говорител на Европейската комисия подчертава, че общата картина на актуализацията е под нивата на номиналните увеличения в държавите членки, където за сравнение номиналните нараствания са около 3,4% в Австрия, 6,7% в Швеция и 18% в Полша.
„Абсолютно няма такова нещо като самоувеличаване на заплати в Европейската комисия.“
Това заяви говорител на Европейската комисия в отговор на разпространяваните твърдения.
„Общата ситуация за актуализацията на заплатите за 2025 г. е под нивото на номиналните увеличения в държавите членки.“
По данни на Европейската комисия, през дълъг период служителите на ЕС отнасят реална загуба на покупателна способност.
„През периода 2004–2025 г. персоналът на ЕС понесе съществена загуба на реална покупателна способност.“
Според изчисления на Комисията, **загубата е около 11,9%** в резултат на последователни реформи на правилата за персонала и многократни ограничения на корекциите на заплатите.
Данъци и добавки: какво плащат и какво получават
Разпространено е твърдението, че служителите на ЕС не плащат данъци. Това е подвеждащо. Международните организации, като Европейския съюз, не попадат под данъчната юрисдикция на отделна държава. Затова служителите на ЕС не плащат национален данък върху доходите в държавата, където работят. **Те обаче са обложени на ниво ЕС**.
Служителите на ЕС заплащат прогресивен подоходен данък на ЕС до 45%, както и допълнителна солидарна такса до 7%, плюс осигуровки. Тези налози се внасят директно в бюджета на ЕС. Освен това персоналът на ЕС, подобно на всички жители, плаща данък добавена стойност (ДДС), местни и регионални данъци.
В зависимост от личните обстоятелства, служителите могат да получават и определени добавки – например за експатриране или семейни добавки. Те варират приблизително от 2 300 до 18 000 (евро) месечно според конкретния случай.
Защо темата избухна сега
Повод за последната вълна от твърдения стана материал в германски вестник, според който „служителите на ЕС са получили седмо увеличение на заплатите за три години“. Това твърдение бе усилено от крайнодесни профили и от Флориан Филипо. Публично достъпните данни в регистъра EUR-Lex показват действително повишения в периода 2020–2025 г., но **те следват приетия от държавите членки и Европейския парламент механизъм, а не решение на Урсула фон дер Лайен**.
За българските читатели, включително в Пловдив, изводът е ясен: спорът не е за лични привилегии, а за техническа формула, която отразява динамиката на покупателната способност в държавите членки и често изостава спрямо инфлацията.
Обобщение
- Няма „самоувеличение“: корекциите на заплатите в ЕС се правят веднъж годишно по механизъм от 2013 г., одобрен от държавите членки и Европейския парламент, на база изчисления на Евростат.
- Данни за заплатата: възнаграждението на председателя на Комисията се е повишило от около 28 400 (евро) през 2020 г. до приблизително 35 800 (евро) днес.
- Изоставане спрямо инфлацията: през 2022 г. корекцията в Брюксел е 4,4% при 10,5% инфлация в Белгия; за 2025 г. корекциите са под номиналните увеличения в държавите членки (3,4% в Австрия, 6,7% в Швеция, 18% в Полша).
- Данъци: служителите на ЕС плащат прогресивен данък до 45% и солидарна такса до 7%, както и осигуровки; нямат национален подоходен данък, но плащат ДДС, местни и регионални налози.
- Покупателна способност: по данни на Комисията персоналът е загубил около 11,9% реална покупателна способност в периода 2004–2025 г.
- Добавки: възможни са лични добавки според ситуацията, приблизително между 2 300 и 18 000 (евро) месечно.
